Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 129

— Сигурно въобще не е имало причина за притеснение — рече тя, но не изглеждаше убедена. — Който и да го е направил, едва ли държи да умре тук с всички нас.

— Това — посочих — зависи единствено от степента на неговата убеденост.

— Да не намекваш, че Жи…

Сложих пръст на устните й.

— Без имена. Поне засега. Не избързвай пред събитията. Ако това нещо се срине на земята, надявам се, че поне „колодите“ ни ще останат невредими.

— Стига да не са минирани горивните клетки.

— Ами да се захващаме с проверката, тогава. Хенд?

Не ни отне много време да открием диверсията. Веднага щом Хенд отвори капака на един от защитените срещу удар контейнери, отвътре бликнаха отровни пушеци, които ни накараха да се приберем обратно в пилотската кабина. Успях да задействам навреме хидравличния люк и да изолирам помещението. Въпреки това очите ми се бяха насълзили и имах усещането, че някой стиска със закривени нокти дробовете ми.

— Мамицата му…

Амели Вонсава се обърна на пилотското кресло.

— Момчета, какво…

Хенд й махна да млъкне.

— Корозираща граната — изсвистях, докато си бършех сълзите. — Хвърлили са я в контейнера и са го затворили. Какво имаше в първи контейнер, Амели?

— Само минутка. — Тя се надвеси над един от мониторите. — Медицинско оборудване. Резервни платки за биохирурга, част от медикаментите за лъчева болест. Двата ППИП, единият от имобилизиращите антитравматични скафандри. Ох, и един от опознавателните маяци на „Мандрейк“.

Кимнах на Хенд.

— Логично. — Приседнах на една издатина. — Амели, можеш ли да провериш какво има в другите контейнери? Освен това искам да проветриш хангара, преди да влезем отново. Умирам достатъчно бързо и без тази гадост.

Над главата ми имаше автомат за напитки. Пресегнах се и напълних една чаша с вода. Хенд също поиска.

— И така.

— И така. — Той отпи от чашата. — Очевидно изтичането на информация от Приземяване ни преследва и тук. Или мислиш, че е някой извън лагера?

— Вероятността е малка — отвърнах. — Разполагаме с два охранителни периметъра, плюс кръвожадни наноли и смъртоносна доза радиация откъм полуострова. Трябва да е луд, за да се съгласи на подобна операция.

— Кемпистите, които проникнаха в центъра на „Мандрейк“, напълно съвпадат с това описание. Доколкото си спомням, имаха самозадействащи се разрушителни устройства на „колодите“. Истинска смърт.

— Хенд, и аз да тръгна срещу корпорация „Мандрейк“, ще поискам да ми поставят нещо подобно. Не искам и да си представям с какви средства за разпити и изтезания разполага вашият контраразузнавателен отдел.

Той не отговори, погълнат от мисли.

— За човек, успял да се промъкне в „Мандрейк“, проникването на кораба ще е детска игра.

— Така е. И все пак, аз съм на мнение, че е вътрешен.

— Добре, да приемем, че е така. Кой? Твоите или моите хора?

Извих глава към пилотската кабина.

— Амели, би ли дошла тук? Не ми се ще да разговаряме зад гърба ти.