Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 132

Три от тях бяха разядени непоправимо. Четвъртият бе пострадал частично — дефектната граната бе унищожила само четвърт от съдържанието. Намерихме останки от проектили, вероятно за оръдието на „Наджини“.

По дяволите.

Бяхме изгубили една трета от антирадиоционните таблетки. Резервен софтуер за автоматизираните системи.

Разполагахме само с един работещ маяк.

Върнахме се в кабината, смъкнахме маските и седнахме, потънали в мълчание.

— Какво ще кажем на другите? — попита след време Амели Вонсава.

Разменихме погледи с Хенд.

— Нищо — рекох. — Нито думичка. Да си остане между трима ни. Ще го пишем инцидент.

— Инцидент? — попита учудено Вонсава.

— Той е прав, Амели. Няма никакъв смисъл да вдигаме шум около това. Да го наречем технически проблем. Военно време е и в „Мандрейк“ са привикнали с такива неща. Ще повярват и на това.

Хенд не се усмихваше. Не можех да го виня.

Корозия отвътре.

25.

Преди да се приберем, Амели Вонсава направи оглед на наноколонията. Пуснахме записа веднага щом се върнахме в заседателната зала.

— Това мрежи ли са? — попита някой.

Сучиади даде максимално увеличение. На екрана се появи сивкава паяжина, дълга стотина метра и широка поне десет, която изпълваше падините и цепнатините между гнездата на резонаторната батарея. Грозни същества, наподобяващи четирикраки паяци, пълзяха върху мрежата. Отдолу се усещаше и някакво друго движение.

— На мен лично ми прилича на отбранително съоръжение — подметна Люк Дьопре.

— Засега — съгласи се Хенд.

— Дано така се задържи. — Крюкшенк огледа присъстващите. — Достатъчно чакахме. Какво ще кажете, да извадим една от мобилните артилерийски установки и да пуснем няколко залпа осколочни снаряди в средата на тази гадост?

— Ивет, така само по-бързо ще ги научим да се справят с нас — Хансен рееше поглед някъде към тавана. Успяхме да замажем инцидента с контейнерите, но повредата на маяка изглежда бе разпалила любопитството му. — Те се учат от нас и се адаптират.

Крюкшенк махна ядно с ръка.

— Нека се учат. Така печелим време, нали?

— Има логика — съгласи се Сучиади. Той се изправи. — Хансен, Крюкшенк. Веднага щом се нахраните. Осколочни снаряди, с плазмен заряд. Искам да видя оттук как гори онази гадост.

Сучиади получи каквото искаше.

След една припряна ранна вечеря в столовата на „Наджини“ всички се изсипаха на брега да гледат шоуто. Хансен и Крюкшенк разпънаха мобилната артилерийска установка, въведоха данните от въздушното наблюдение на Амели Вонсава и сетне отстъпиха назад, докато оръдието изплюваше равномерно плазмени заряди към покритите с наноли хълмове и онова, което растеше под замрежените им пашкули. Скоро хоризонтът бе обхванат от пламъци.

Наблюдавах картината от палубата на траулера, в компанията на Люк Дьопре, който се бе облегнал на парапета и стискаше шише собървилско уиски, което открихме в една от каютите.

— Много красиво — рече той и махна небрежно към пожара.

— И жестоко.

— Такава е войната. — Той ме погледна учудено. — Странно изявление за един Емисар.