Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 131

— И какво прави той? — попита ме насмешливо Хенд.

— Нямам представа. Влиза ти в главата, бърника ти в мозъка. Подлудява те постепенно и незабележимо. Кара те да избиваш спътниците си, да унищожаваш екипировката. — И двамата ме гледаха с недоверие. — Казах ви, че не зная. Просто ви подхвърлям идеи. Но помислете върху това. Там някъде отвъд така наречените защитни периметри се скита самоусъвършенстваща се наносистема. Наше производство. На човешката раса. А ние сме поне с няколко хиляди години назад от марсианците. Кой знае какви отбранителни системи биха могли да създадат за такъв период?

— Ковач, не съм военен, а търговец, както обичаш да подчертаваш, но някак си не мога да повярвам в съществуването на защитна система, която се задейства чак след година. Аз, във всеки случай, не бих си купил дял от нея, а сигурно в сравнение с марсианците съм пещерен човек. Хипертехнологиите, според мен, предполагат хиперефективност.

— Хенд, ти наистина си пещерен човек. Първо, защото разглеждаш всичко, включително ефективността, от гледна точка на ползата. За да бъде ефективна една система, не е необходимо да създава външни облаги, достатъчно е да функционира. Това е дваж по-вярно за оръжейните системи. Погледни през прозореца какво е останало от Собървил. Къде е ползата от това?

Хенд сви рамене.

— Попитай Кемп. Той го направи.

— Добре, помисли върху друго. В продължение на петстотин години оръжия от типа на това, което изравни със земята Собървил, са се използвали единствено за задържане на противника. Ядрените глави са били достатъчна заплаха, за да осигуряват мира. А ето че сега ги разхвърляме като играчки. Научихме се как да почистваме след тях и те отново влязоха в употреба. Какво пречи марсианците да са имали подобни проблеми, но от далеч по-голям мащаб, на друго стъпало на развитието? Какви средства биха могли да използват за сплашване?

— Нещо, което превръща хората в маниаци убийци? — Хенд ме погледна скептично. — След една година? О, моля те.

— Но представи си, че няма начин да го спреш.

Това го накара да млъкне. Изгледах и двамата.

— Представете си, че идва тук през хипертунел, като тази врата, променя поведенческите реакции на всеки мозък, който срещне, и заразява всичко живо? Няма значение колко време ще отнеме, след като в края на краищата ще унищожи населението на цялата планета.

— Можем да евакуи… — поде Хенд, но млъкна.

— Не можем да евакуираме никого, защото така само ще разпространим заразата. Единственото, което ни остава, е да изолираме планетата и да я оставим да умре. Да изгубим няколко поколения. Толкова.

— Наистина ли смяташ, че на Санкция IV се разпространява нещо подобно? — попита уплашено Хенд. — Поведенчески вирус?

— Е, това поне би обяснило войната — подметна засмяно Вонсава, сякаш това и чакаше.

Напрежението изчезна.

Вонсава изрови чифт кислородни маски от неприкосновения запас в пилотската кабина и след като ги нахлузихме, двамата с Хенд се върнахме в хангара. Отворихме останалите осем контейнера и отстъпихме назад.