Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 115

— Чел съм за това.

— Пак ли Хаяши?

Той кимна.

— Да, описанието на Хаяши е точно, но нека не забравяме, че той не е бил там. Ето защо не е пълно. Всъщност, той самият е осъзнавал, че няма право да отсъжда. Аз, за разлика от него, съм бил там и имам това право. Те ни прецакаха. Никой не знае дали предварително са възнамерявали да го сторят, но това едва ли има значение. Изгубих приятели — те наистина умряха — без да има нужда за това. Ето кое е важното.

— Да, като войник, вие сигурно сте…

— Жиан, не искам да те разочаровам, но вече не се смятам за войник. Опитвам се да еволюирам над това понятие.

— И какъв сте тогава? — Гласът му бе любезен, но в него се долавяше напрежение. Беше забравил за храната. — В какво се опитвате да еволюирате?

Свих рамене.

— Трудно е да се каже. В нещо по-добро, надявам се. В платен убиец, може би?

Очите му блеснаха. Въздъхнах.

— Жиан, съжалявам, ако те обиждам, но това е истината. Сигурно не желаеш да го чуеш, както повечето войници. Навлечеш ли военната униформа, ти признаваш, че се отказваш от правото си да разсъждаваш самостоятелно за вселената и връзката си с нея.

— Това е квелизъм — в гласа му се долови презрение.

— Може би. Но не пречи да е истина. — Все още не можех да разбера защо му отделях толкова много внимание. Може би ме предизвикваше наложената привидно равнодушна маска на нинджа. Или пък задето ме бе пробудил със сутрешните си бойни танци. — Жиан, задай си въпроса, какво би направил, когато началниците ти наредят да хвърлиш плазмена бомба в болница, пълна с ранени деца?

— Има определени действия…

— Не! — троснах се аз и бях изненадан от рязката си реакция. — Войникът няма право на подобни решения. Погледни през прозореца, Жиан. Сред пепелта, която се сипе върху нас, има и молекули, които са принадлежали на хора. Мъже, жени, деца, всичките изпепелени от някой войник, по заповед на висш офицер. Защото са се изпречили на нечий път.

— Било е дело на кемписти.

— О, моля те.

— Не бих изпълнил…

— В такъв случай вече не си войник, Жиан. Войниците изпълняват заповеди. Независимо от всичко. В момента, когато откажеш да изпълниш някоя заповед, преставаш да бъдеш войник. Ти си само платен убиец, опитващ се да промени условията на своя договор.

Той се изправи.

— Отивам да се преоблека — заяви с хладен тон. — Ако обичате, предайте на капитан Сучиади извиненията ми за забавянето.

— Разбира се — взех едно киви от масата и го захапах. — Ще с видим там.

Изпратих го с поглед, сетне се надигнах и излязох да вдъхна от свежия въздух на утрото.

Лагерът отвън бавно се пробуждаше. По пътя към централния балон срещнах Амели Вонсава, която бе коленичила до една от подпорите на „Наджини“ и с помощта на Ивет Крюкшенк преглеждаше здравината на хидравличната система. След като Вардани превърна своя фибробалон в лаборатория, дали случайно или не, останалите три жени деляха втория балон. Крюкшенк ме видя и ми помаха.

— Добре ли спа? — попитах я.

Тя се ухили.

— Като убита.

Хенд ме чакаше при вратата на балона, безупречно избръснат и с хромирания си маскировъчен костюм.