Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 117

Ухилих се.

— Разбира се, ще трябва да побърза — продължи Сън. — След няколко дни на никого от нас няма да му остане и капчица либидо.

Усмивката ми помръкна.

Издигнахме се и продължихме покрай брега. Гравибайкът бе удобна машина, а и не беше трудно да се чуваме, след като вдигнахме ветроупорното стъкло.

— Как мислиш, археоложката ще може ли да отвори вратата? — попита ме Сън.

— Ако въобще е възможно.

— Ако въобще е възможно — повтори тя замислено.

Сетих се за психодинамичните корекции, които бях направил в съзнанието на Вардани, за наранения й вътрешен мир, в който се наложи да проникна, както хирургът прониква със сонда в гноясала рана. За здравото ядро, което бях открил в самата сърцевина и което й бе помогнало да оцелее.

В началото тя се бе разплакала, с широко отворени очи, от които капеха едри сълзи. Беше се разплакала като дете. Но накрая, когато я събудих, тя бързо дойде на себе си.

— Не се безпокой — рекох на Сън. — Тя ще се справи. Без никакво съмнение.

— Проявяваш забележителна вяра в способностите й — отвърна Сън, но в гласа й не се долавяше критика. — Което е странно за човек, който полага такива големи усилия да се зарине под тежестта на недоверието.

— Не става въпрос за вяра, а за знание. Това е голямата разлика.

— Ах, да не намекваш за прословутата емисарска проницателност?

— Кой ти каза, че съм бил Емисар?

— Ти самият — този път тя се усмихваше. — Всъщност, каза го на Дьопре, а аз ви подслушвах.

— Много хитро от твоя страна.

— Благодаря ти. Вярна ли е информацията ми?

— Не съвсем. Къде си го чула?

— Моето семейство е от Дом Хън. Ние имаме китайско название за Емисарите. — Тя произнесе няколко напевни звука. — Това означава Превръщащият вярата в реалност.

— Чувал съм нещо подобно преди десетина години в Нов Пекин. Повечето колониални култури са изградили митове около Емисарите.

— Не изглеждаш впечатлен.

— Защото преводът е лош. Всъщност това, което притежават Емисарите, е само подсилена интуиция. Нали разбираш? Смяташ да излизаш, времето навън е хубаво, но ти кой знае защо си вземаш чадър. А после завалява. Как се получава това?

Тя ме погледна през рамо.

— Късмет?

— Може и да е късмет. Но по-възможно е организмът ти да долавя скрити сигнали от природата и да ги подава на подсъзнанието. Обучението на Емисарите цели да усъвършенства този процес и да направи крайния резултат по-разбираем. Талантливите детективи го могат от столетия насам. — Не зная защо, но изведнъж ми омръзна да разговарям на тази тема. — Кажи ми нещо, Сън. Как стигна от Дом Хън чак дотук?

— Не съм го сторила аз, а родителите ми. Работеха по договор като биосистемни аналитици. Пристигнаха тук през хипертунела още в началото, когато Дом Хън помагаше за заселването на Санкция IV. Имам предвид техните съзнания. Директно прехвърляне в клонирани по поръчка тела от „Сино“ на Латимер. Всичко това като част от сделката.

— Още ли са тук?

Тя повдигна едва забележимо рамене.