Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 102

Гигантските колонизаторски кораби изстиват бавно, ала вътре вече кипи трескава активност. Потоци от клонирани ембриони напускат криорезервоарите и се разтоварват от грижовните машини в камерите за ускорено израстване. Тук те получават огромни количества растежни хормони и хранителни вещества, с помощта на които всеки един от клонингите достига зряла възраст само за няколко месеца. А през това време навън вече излизат първите групи, отгледани през последните месеци от междузвездния полет, готови да заемат полагаемото им се място в новия световен ред. Нищо общо с романтиката на обетованата земя, за която така обичат да пишат хроникьорите.

Но най-разрушителни от всички са машините за промяна на обкръжаващата среда.

Всеки сериозен план за планетно колонизиране неминуемо е свързан с няколко изкуствени екоинтелекта. След първоначалните катастрофи на Марс и Адорацион започна да става ясно, че опитите да се създаде изолирана среда от земна екосистема на чужд и враждебен терен са обречени на неуспех.

Първите колонисти, които вдъхнали от тераформирания въздух на Марс, измрели до няколко дни, а мнозина от онези, които останали вътре, станали жертви на червеите, родени от зловещи буболечки, които никой преди това не бил виждал. Тези буболечки се оказали далечни наследници на една земна пустинна пеперуда, която се развила по непредсказуем начин в тераформираните условия на новата планета.

И така. Обратно в лабораториите.

Изминали две поколения, преди марсианските колонисти да могат най-сетне да дишат атмосферен въздух.

На Адорацион било дори по-лошо. Колонизаторският шлеп „Лорка“ потеглил няколко десетилетия преди марсианската епопея, запокитен към най-близкия от подходящите за заселване светове, обозначени върху марсианските карти, с храбростта на захвърлен срещу танк коктейл „Молотов“. Това бил почти отчаян щурм срещу бронираните дебри на космическото пространство, акт на технологично предизвикателство пред лицето на деспотичната физика, която владее космоса, и наивна проява на доверчивост към наскоро разшифрованите марсиански архиви. Всъщност още от самото начало всички очаквали само и единствено провал. Дори онези, които предоставили копираното си съзнание на колонизаторските „инфоколоди“ и своите гени в ембриобанката, не хранели кой знае какви надежди, че техните съхранени в машината съзнания ще видят края на пътуването.

Адорацион, както подсказва названието, в началото приличал на осъществен блян. Зелено-оранжев свят, с приблизително същото съдържание на кислород и азот, каквото има в земната атмосфера, и с далеч по-благоприятно съотношение земя-вода. Растителни форми, които се оказали напълно подходящи за храна на клонирания добитък, и почти никакви хищници. Всичко това изглежда предизвикало някакъв странен религиозен екстаз у първите колонисти, защото още щом слезли от „Лорка“, те се заели да строят катедрала.