Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 103

Изминала една година.

По онова време хипервръзката все още била в своя зародиш, способна да пренася не повече от кратки шифровани съобщения. Новините, които достигнали до Земята, били като писъци от затворена стая в подземията на пустеещ замък. Двете екосистеми се срещнали и сблъскали като армии на бойното поле, всяка от които нямала накъде да отстъпи. Осемнайсет месеца след приземяването от приблизително един милион колонисти на борда на „Лорка“ седемдесет процента загинали.

Обратно в лабораториите.

В наши дни колонизирането се е превърнало в цяло изкуство. Нито една органична форма на живот не напуска кораба преди екомодулиращата програма да създаде цялостен образ на екосистемата. Пускат се автоматизирани сонди, които кръжат над новооткритата планета и събират образци. Изкуственият интелект поглъща информацията и изработва модел, съобразен с присъствието на земни форми на живот, като се набелязват потенциалните конфликтни точки. За всеки възможен проблем той написва и съответното решение — геннотехнично или нанотехнично, а накрая, базирайки се на цялостното изследване, създава протокол за заселване. Въоръжени с този протокол, колонистите излизат навън.

Ако прегледате протоколите за трийсетте заселени свята, ще забележите, че някои определени видове се появяват отново и отново. Това са успехите на земната еволюция — силни, адаптативни, еволюционни атлети. Повечето от тях са растения, микроби и насекоми, но има и няколко от по-едрите животни. Мериносовата овца, мечката гризли и морските чайки са по правило на челни позиции в списъка. Те са трудни за изтребване.

Навсякъде около траулера беше покрито с трупове на птици, които едва се полюшваха в спокойните води на залива.

Корабът бе пострадал сериозно. Откъм Собървил боята му бе почерняла и изгоряла, на места дори бе разтопен металът. Прозорците бяха изпотрошени, а палубата бе покрита с останки от изгоряла рибарска мрежа. Съдейки по размера на пораженията, всеки, който се бе намирал на палубата в момента на взрива, би трябвало да загине от изгаряния трета степен.

Не се виждаха никакви трупове. Всъщност, вече го знаехме от виртуалната симулация.

— Тук долу няма никой — докладва от трюма Люк Дьопре. — Ако питате мен, не е имало от месеци насам. Дори от година. Храната е изядена от буболечки и плъхове.

— Каква храна? — попита намръщено Сучиади.

— О, храна е имало доста. — Дьопре се покатери на палубата и примижа с очи, докато привикне с ярката светлина. — Изглежда са вдигнали голям купон, само дето никой не е останал след това да почисти.

— И аз съм ходила на такива купони — обади се Вонсава.

Откъм трюма долетя характерният пукот на фотонер. Сучиади, Вонсава и моя милост настръхнахме. Дьопре се ухили.

— Крюкшенк стреля по плъховете — обясни той. — Тук са доста едрички.

Сучиади прибра оръжието и надзърна през отвора към трюма.