Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 104

— Дьопре, колко, по твоя преценка, е имало долу?

— Плъхове ли? — усмивката на Дьопре се разшири. — Трудно е да се каже.

— Питам за екипажа, сержант. Моряците колко са били.

Дьопре повдигна рамене, демонстрирайки безразличие към очевидното напомняне да спазва субординацията.

— Не съм готвач, капитане. Не мога да кажа.

— Аз бях готвач — обади се Амели Вонсава. — Ще сляза да погледна.

— Ти ще останеш тук. — Сучиади доближи перилата и изрита една мъртва чайка във водата. — Оттук нататък бих искал по-малко да се приказва и повече да се изпълнява. Първо, ще почистите палубата. Дьопре, слез в трюма и помогни на Крюкшенк да изтреби плъховете.

Дьопре въздъхна и метна фотонера си на ремък. Извади от кобура на кръста архаичен заряден пистолет и провери пълнителя.

— Обичам такива задачи — промърмори той и изчезна надолу по стълбата, вдигнал оръжието високо над главата си.

Слушалките изпукаха. Сучиади наведе глава, заслушан. Побързах да наглася своята.

— … е обезопасен — докладваше Сън Липинг. Сучиади я бе назначил за командир на другата половина от групата и ги бе изпратил нататък по брега, заедно с Хенд, Вардани и Шнайдер.

— Да чуя подробности! — нареди Сучиади.

— Разположихме периметърни охранителни системи в дъга покрай брега. Петстотинметрова базова линия, сто и осемдесет градуса постоянно наблюдение. Би трябвало да засече всичко, което се приближава от вътрешността или идва по брега. — Сън млъкна, след това продължи по-неуверено, сякаш се извиняваше. — Това е само в зоната на пряка видимост, но стига, за да държим под око близките няколко километра. Повече нищо не може да се направи.

— А какво е положението с целта на експедицията? — намесих се аз. — Запазена ли е?

Сучиади ме стрелна ядно с поглед. Знаех какво мисли. Той бе дълбоко уверен, че сме пристигнали тук да гоним вятъра. Без никакво съмнение смяташе, че Вардани е жертва на някаква своя археологическа фантазия, че Хенд е позволил да го подмамят в играта, а от „Мандрейк“ са се съгласили, подтиквани единствено от ненаситната си алчност. Дори не поиска да се запознае с плановете за действие и размахваше твърдата си убеденост в неизбежния провал като знаме.

Не можех да го виня. Истината бе, че половината от групата бяха на същото мнение. Ако Хенд не им бе предложил толкова примамливи условия, сигурно щяха да му се изсмеят в лицето.

Преди по-малко от месец бях готов да постъпя по същия начин с Шнайдер.

— Да, тук е — гласът на Сън прозвуча някак странно, може би дори тревожно. — Това е… никога досега не бях виждала нещо подобно.

— Сън? Отворена ли е?

— Не, доколкото сме в състояние да определим, лейтенант Ковач. Но за подробностите ще е най-добре да разговаряте с госпожица Вардани.

Покашлях се.

— Вардани? Там ли си?

— Заета съм — отряза тя. — Какво открихте на корабчето?

— Нищо, засега.

— Хубаво. Тук е същото. Край на връзката.

Погледнах крадешком Сучиади, но на новото му маорско лице не се четеше нищо. Изхъмках, смъкнах слушалките и отидох да проверя дали работи палубната лебедка. Чух го зад гърба ми да пита Хансен как е положението при него.