Читать «Вихрушка» онлайн - страница 861

— Трябват ми три 212 и два 206 в „Иран-Тода“ колкото е възможно по-скоро, с договор за една година. Важно е инсталацията да бъде завършена и местният комитет ми е обещал пълното си съдействие, ако започнем веднага. Ако не започнем веднага, ще бъде катастрофа.

Снощи главният инженер Уотанабе в „Иран-Тода“ му бе изпратил шифрован телекс: „Шефът на комитета Затаки е като побесняла акула след отвличането на машините от С-Г. Неговият ултиматум: или подновяваме строителството веднага, за което трябва да имаме хеликоптери, или цялата инсталация ще бъде завладяна незабавно и национализирана, а «всички чужденци ще получат възмездие за измяната». Крайният срок е след молитвите при залез-слънце на четвърти, в неделя, когато трябва да се явя пред комитета. Моля, съобщете какво да правя.“

Спешните телефонни разговори с Осака и Токио през по-голямата част от нощта само вбесиха Касиги още повече. „Йоши, скъпи приятелю — бе казал неговият братовчед и сюзерен с унищожителна любезност, — консултирах се със Синдиката. Всички се съгласихме, че имаме късмет, че ти си на място. От теб зависи. Ние сме напълно уверени, че ти ще решиш тези проблеми — преди да заминеш.“

Съобщението бе съвсем ясно: решавай ги, или не се връщай.

Останалата част от нощта прекара, като се опитваше да намери начин да се измъкне от тази дилема. После на разсъмване се сети за една случайна забележка на японския посланик по повод новия ирански посланик, която му даваше евентуално средство да разреши въпроса с крайния срок на Гавалан и собствения си проблем.

— Ще бъда съвсем откровен и открит, господин Гавалан — продължи той и едва не се засмя на глас на тази толкова глупава, но и толкова необходима забележка при преговори със западняци. — Трябва ми план до утре при залез-слънце и отговор до утре при залез-слънце.

— Защо дотогава, ако мога да попитам?

— Защото поех ангажимент спрямо един приятел и трябва да го уважа, което вие естествено разбирате — отвърна Касиги. — Така че и двамата имаме един и същ краен срок. — Прецени, че е настъпил подходящият момент и засече, за да е сигурен, че куката се е закачила добре. — Ако можете да ми помогнете, ще ви бъда вечно благодарен. Разбира се, аз ще направя всичко, за да убедя моя посланик да ви помогне, така или иначе.

— Няма смисъл да ви предлагам някоя от нашите машини, те ще бъдат задържани моментално, няма смисъл да ви предлагам 206-ките, които изоставихме — те със сигурност ще бъдат също hors de combat. С-Г е изцяло вън от играта, както и „Бел“, „Гърни“ или която и да е от останалите компании. Бихте ли могли да намерите японски пилоти на хеликоптери?

— Не. Няма обучени. — „Още не“ — помисли Касиги. Беше го яд на Синдиката, че не е предвидил да обучи свои доверени хора за тази работа. — Персоналът трябва да бъде чуждестранен. Моят посланик може да уреди визите и така нататък, вие знаете, разбира се, че „Иран-Тода“ е национален обект — добави той и преувеличението хич не го смути. „Скоро ще стане, когато цялата информация, с която разполагам, стигне в подходящи ръце.“ — Ами френски или немски екипажи?