Читать «Вихрушка» онлайн - страница 863

— Това е чудесно предложение, но… ами, не зная. Анди?

Гавалан се поколеба.

— Това означава, че ще трябва да напуснеш С-Г, Скраг, и да спреш да летиш. Не можеш да командваш пет машини и да летиш — а така или иначе не можеш изобщо да се върнеш в Иран, няма начин.

„Точно така. Да спра да летя? Значи и аз съм на кръстопът — помисли си Скрагър. — Не се опитвай да се преструваш, че лошият късмет на Мак не те накара да си помислиш да зарежеш всичко. И защо припаднах вчера? Доктор Нът каза, че било само от изтощение. Дръжки, никога през живота си не съм припадал и какво ли разбират докторите! Една година в Бахрейн? Това е по-добре, отколкото няколко месеца в Северно море, където все ще се опитвам да избегна следващия преглед. Да не летя? Божичко! Чакай малко, бих могъл да съм в течение и да поддържам формата си с малки местни полети за удоволствие.“

— Ще трябва да помисля за това, но благодаря за предложението, господин Касиги.

— Междувременно, господин Гавалан, бихте ли могли лично да организирате работата през първия месец?

— Да. Ако имаме известен късмет, до една седмица ще мога да събера достатъчно машини и екипажи, за да започнете, а останалите — след седмица-две на подновяеми тримесечни договори. Ако успеем да спазим крайния срок — добави Гавалан възможно най-деликатно.

— Точно в девет часа. Може би бихте могли да споменете пред вашия посланик, дори ако премине крайният срок тази вечер, че товарните ми самолети ще дойдат чак утре на обед и няма да съм в състояние да ги натоваря и да излетят преди залез-слънце утре.

— „Ниво посланик“ ще си остане между нас, нали?

— Разбира се. Имате думата ми. Скраг?

Касиги чу Скраг да казва същото и се зачуди както винаги, че западняците са толкова наивни да разчитат на нечия „дума“. Честна дума. Чия чест, каква чест? Нали е казано открай време, че споделената тайна не е тайна и никога вече няма да бъде тайна? Като „Вихрушка“. Толкова лесно бе да я разкрие.

— Може да направим следния план: ще уредим финансите и акредитивите тази вечер, а вие започвате да уреждате хеликоптерите, резервните части и екипажите и как да ръководите операцията от Бахрейн, складовете и така нататък — всичко подлежи на потвърждение утре при залез-слънце. Ако сте успели да измъкнете оборудването си дотогава, гарантирате, че „Иран-Тода“ ще получи хеликоптерите си до една седмица.

— Изглеждате много уверен, че ще удължите крайния ни срок.

— Моят посланик може би ще успее. Ще ви позвъня и ще ви предам какво е казал веднага след срещата с него. Капитан Скрагър, ще може ли да проведете програма за обучение на японски пилоти?

— Лесно е, при условие че говорят английски и имат поне сто летателни часа на хеликоптер. Ще трябва да намеря един капитан за обучение и… — Скрагър спря. Изведнъж разбра, че това е идеалното решение. — Това е чудесна идея. Аз бих могъл да ги изпитвам. — „Мога да им издавам документите, а по този начин и аз ще мога да летя достатъчно. Идеално!“ — Той се ухили. — Вижте какво, приятелю, ако Анди може да го уреди, и аз съм вътре. — Той протегна ръка и Касиги я стисна.