Читать «Вихрушка» онлайн - страница 860

Джеймс Клавел

— Бренди и минерална вода — голямо, моля, минералната вода отделно. Няма да обядвам, благодаря ви, не съм гладен — излъга любезно Касиги. Не искаше да изпада в неудобно положение, като се храни, след като те са свършили. Усмихна се на Скрагър. — И така! Радвам се да видя, че сте в безопасност и машините и екипажите са се измъкнали. Моите поздравления!

— Съжалявам, че трябваше да отбягвам въпросите ви, но… сега разбирате.

— В момента, в който чух, разбрах естествено. Наздраве! — Касиги изпи жадно минералната вода. — Сега, когато „Вихрушка“ вече не е пречка, господин Гавалан, може би ще ми помогнете да реша проблемите си с „Иран-Тода“?

— Бих желал, разбира се, но не мога. Съжалявам много, но не можем. Не е възможно. Просто не е възможно, сега това би трябвало да е очевидно.

— Може би може да стане възможно. — Очите на Касиги не трепнаха. — Чух, че залез-слънце днес е окончателният последен срок, за да изнесете хеликоптерите си, или ще бъдат задържани.

Гавалан махна любезно с ръка.

— Да се надяваме, че това е само слух.

— Един от служителите в нашето посолство е информирал посланика ни, че е вече решено. Би било трагедия да изгубите всички хеликоптери след този успех.

— Вече е решено? Сигурен ли сте? — Стомахът на Гавалан се сви.

— Посланикът беше сигурен. — Касиги се усмихна победоносно. — Да речем, че бих могъл да удължа срока ви от залез-слънце днес до залез-слънце утре, бихте ли могли да решите проблемите ми с „Иран-Тода“?

Двамата мъже впериха поглед в него.

— Бихте ли могли да удължите срока ни, господин Касиги?

— Аз не, но нашият посланик може би, би могъл. Имам среща с него след един час. Ще го помоля — може би ще успее да повлияе на иранския посланик или на шейха, или и на двамата. — Касиги забеляза нескрития интерес на Гавалан и не каза нищо повече — беше твърде опитен рибар във водите на Запада, за да не усети, че примамката е налапана. — Длъжник съм на капитан Скрагър. Не съм забравил, че той ми спаси живота и се отклони, за да ме закара до Бандар-е Делам. Приятелите не бива да забравят приятелите си, нали така? На ниво посланик… може би, би могло да стане.

Японският посланик? Господи, само ако можеше да стане — сърцето на Гавалан туптеше с надежда при неочакваната възможност.

— Нашият не може да направи нищо, срещата ми с него го показа съвсем ясно. Бих приел с благодарност всякаква помощ, наистина. Мислите ли, че ще помогне?

— Ако иска, смятам, че ще може. — Касиги отпи от брендито. — Така както и вие можете да ни помогнете. Моят председател ме помоли да ви предам неговите поздрави и спомена вашия общ приятел, господин Иън Дънрос. — Забеляза реакцията в погледа на Гавалан и добави: — Вечеряли са заедно преди два дни.

— Ако мога да помогна… Какви по-точно са проблемите ви? — „И къде е капанът и какви ще са разходите — помисли си Гавалан, — и къде е Иън? Три пъти се опитах да се свържа с него и не успях.“