Читать «Вихрушка» онлайн - страница 84

Вътре седяха четирима души. Бяха млади и гладко избръснати, с доста хубави за този беден край дрехи, изпотени и неспокойни. Колата спря до канала, от нея излезе младеж с очила, изправи се край пътя и се престори, че се облекчава. Главата му се въртеше на всички страни, очите му оглеждаха околността.

— Чисто е — съобщи той на останалите. Двамата от задната седалка се измъкнаха навън и бързо се спуснаха по насипа на канала. С усилие мъкнеха тежка торба. Младежът с очилата закопча панталона си и отвори багажника. Насреща му, изпод парче мръсен брезент зейна дулото на чешки картечен пистолет и сякаш успокоително му намигна. Шофьорът също слезе и се изпика в канавката. Струята беше силна.

— Браво, Масуд — рече му с лека завист очилатият и изтри нотното си лице. — Аз не можах да пусна дори капка!

— Преди изпит и аз съм така — отвърна шофьорът и се засмя. — Май скоро ще отворят университета, а? Ако е рекъл Господ, разбира се.

— Господ! Господ е опиум за народа! — хладно отсече очилатият и се обърна към шосето.

И в двете посоки продължаваше да е пусто. На няколко километра южно от тях водите на Персийския залив блестяха под ярките слънчеви лъчи. Той запали цигара и забеляза, че ръцете му леко треперят. Времето сякаш беше спряло. Тишината се нарушаваше само от жуженето на рояците мухи и това сякаш я правеше още по-дълбока. На пътя отвъд селцето се появи бяло облаче.

— Виж!

Двамата се вгледаха в далечината.

— Дали са товарни камиони? — с безпокойство запита Масуд, шофьорът на колата. — Да не са военни? — После се надвеси над ръба на канала и извика: — Ей, вие, побързайте! Някой идва!

— Още малко и сме готови — отвърна единият от младежите.

Двамата в канала бяха извадили от торбата връзките с експлозив и ги поставяха по протежение на широката тръба, старателно увита с насмолено платно срещу корозията.

— Али, подай ми фитила — гърлено нареди по-възрастният.

И двамата бяха покрити с мръсотия, по лицата им се стичаха тъмни вадички.

— Дръж — рече Али и внимателно му подаде снопче фитил и няколко детонатора. Ризата на гърба му лепнеше от пот.

— Ще можеш ли да ги поставиш, Бижан?

— Не помниш ли колко часа четохме брошурата? Мога да го направя и със затворени очи — леко се усмихна Бижан. — Май сме като оня Робърт Джордан, героя на Хемингуей… Съвсем същите сме! „За кого бие камбаната“, помниш ли?

— Дано не бие за нас — потръпна леко другият.

— Дори и да е за нас! Победата ще бъде наша и народът ще е щастлив!

Неопитните пръсти на Бижан притиснаха нитроглицериновата капсула към най-близката връзка експлозив, после свързаха края на фитила.

— Побързайте! — тревожно се обади отгоре Масуд. — Идват камиони с войници!

Двамата долу замръзнаха, после трескаво започнаха да размотават фитила, без да забележат, че краят му се е измъкнал от детонатора. Свършиха, щракнаха запалката и хукнаха да бягат. Бижан хвърли поглед назад и видя, че връзката е прекъсната. Хукна към тръбата, хвана края на фитила и се опита да го закрепи на капсулата. Тя му се изплъзна и шумно се удари в бетонния постамент.