Читать «Вихрушка» онлайн - страница 83

— Разбира се, при предварителното условие, че ще натоварите за седем дни — при положение, че и двамата знаеха, че това е невъзможно. Беше им известно също, че в момента на посещение в Кувейт е румънска държавна делегация, за да търси три милиона тона суров нефт или поне три милиона варела, за да компенсират преустановяването на собствените си ирански доставки, които стигаха до тях по иранско-съветските тръбопроводи. И че имаше и други купувачи, безброй, чакащи да вземат опцията му в Сири, както и всичките му други опции — за нефт, течен природен газ, нафта и други нефтопродукти.

— Много добре, седемнадесет и шестдесет за варел — каза Касиги учтиво. Но в себе си се закле да си го върне по някакъв начин.

— Само за този танкер ли, мосю?

— Разбира се, че само за този — отвърна той.

„А сега австралийският пилот ми шепне, че дори и този единствен танкер не е в безопасност. Странен мъж, твърде стар, за да лети, и все пак толкова опитен, толкова интелигентен, толкова прям и толкова безразсъден — безразсъдно прям, — защото да си прям значи да се поставяш във властта на другия.“ Той отново погледна Скрагър.

— Казахте, че може би ще можем да се помирим с времето. Днес времето и на двама ни изтече — ако не бяха умението и късмета ви, макар че ние наричаме това карма. Аз наистина не знам колко време ни остава. Утре корабът ми може да бъде взривен. Аз ще съм на борда. — Той повдигна рамене. — Карма. Но нека да бъдем приятели, само аз и вие — не мисля, че предаваме другарите си във войната, вашите и моите. — Той протегна ръка. — Моля ви.

Скрагър погледна ръката му. Касиги чакаше. После Скрагър отстъпи, кимна леко и стисна твърдо ръката на японеца.

— Добре, приятелю, нека бъде така.

В този момент видя, че Воси се обръща и му дава знак. Веднага тръгна към пилотската кабина.

— Има повикване за КАЗЕВАК, Скраг, от Сири Три. Някой от персонала на платформата е паднал през борда…

Тръгнаха веднага. Тялото плуваше близо до подпорите на сондажната платформа. Акулите вече бяха разкъсали краката, едната ръка липсваше. Главата и лицето бяха страшно обезобразени. Беше Абдула Турик.

6

Околностите на Бандар-е Делам: 4,52 следобед.

Сенките се удължаваха. Храсталаците оттатък шосето постепенно преминаваха в каменисти хълмове, а в далечината зад тях се издигаха острите, покрити със сняг върхове на Загрос. До пътя се извиваше реката, мочурищата край нея плавно се разливаха и стигаха чак до пристанището, на няколко километра по-надолу. Редом с нея беше построен един от многобройните в този район петролопроводи — губещи се в далечината половинметрови стоманени тръби на бетонни подпори, които се гмуркаха под шосето в специално изкопан за целта канал. На изток, на около километър и половина, се гушеше селце. Къщите бяха прашни, схлупени, построени от кирпич и замазани с кал. Малка кола се приближаваше с тихо боботене. Беше стара и очукана, вървеше бавно.