Читать «Вихрушка» онлайн - страница 82

— Не разбирам.

„Не съм се сещал за моята война от години — помисли Касиги. Обзе го внезапен ужас — спомни си постоянния страх да не загине или да не бъде осакатен, страх, който го бе погълнал изпяло — като днес, когато беше сигурен, че всички ще загинат, и той, и неговите другари — всички вцепенени от ужас. — Да, ние днес направихме това, което правехме през всички онези военни години: спомнихме си наследството ни в Земята на боговете, преглътнахме ужаса си, както, са ни учили от деца — престорено спокойствие, престорено равновесие, за да не се посрамим пред другите, летяхме срещу врага в изпълнение на бойна задача, поставена от императора, възможно най-добре, а после, когато той кажеше да спрем, спирахме с благодарност, колкото и голям да беше срамът.

Неколцина не понесоха срама и се самоубиха по старинния начин, с чест. Загубих ли си честта, като не го направих? Не. Аз се подчиних на императора, който ни нареди да понесем непоносимото, после отидох във фирмата на братовчед си и му служих вярно за славата на Япония. От руините на Йокохама помагах да се изгради «Тода Шипинг», една от най-големите японски фирми, строяща големи кораби, фирма, която изобрети супертанкерите, все по-големи с всяка изминала година — скоро килът на първия милион-тонен танкер ще бъде поставен. Сега нашите кораби са навсякъде, внасят суровини в Япония и изнасят готовите продукти. Ние, японците, наистина сме световното чудо. Но сме — о! — толкова уязвими! Просто трябва да имаме петрол или ще загинем.“

Забеляза през един от прозорци те някакъв танкер, плаващ нагоре по Залива, и още един, на път за Ормуз. „Мостът не прекъсва — помисли той. — Най-малко по един танкер на всеки сто мили по целия път оттук до Япония, ден след ден, за да снабдяват нашите фабрики, иначе ще умрем от глад. Всички от ОПЕК го знаят, те ни изнудват и злорадствуват. Като днес. Днес запазването на външно спокойствие ми отне самообладанието, докато се занимавах с този… този противен французин, вонящ на чесън и на онази отвратителна, смърдяща, изпускаща миризма на бълвоч смес, наречена бри, който безочливо искаше по два долара и осемдесет цента повече от безбожните четиринадесет и осемдесет, и аз, с моето древно самурайско потекло, трябваше да се пазаря с него като хонконгски китаец.“

— Но, мосю дьо Плеси, вие разбирате, че при тази цена, като прибавим и транспортните разходи и…

— Много съжалявам, мосю, но са ми дадени строги инструкции. Както се бяхме споразумели, трите милиона варела с нефт от Сири се предлагат първо на вас. „Екс Текс“ се бяха обърнали към нас за квота, както и още четирима наши големи клиенти. Ако се отказвате…

— Не, но договорът изрично упоменава „текущата цена на ОПЕК“ и ние…

— Да, но вие сигурно знаете, че всички доставчици от ОПЕК вземат премия. Не забравяйте, че Саудитска Арабия възнамерява да намали добива си този месец, че всички главни наредиха да започне нова всеобхватна вълна от форсмажорни съкращения, че Либия също съкращава добива си.

Идваше му да зареве от ярост. Спомни си, че когато накрая се съгласи, разчитайки да получи всичките три милиона варела на една и съща цена, французинът се усмихна и каза мило: