Читать «Вихрушка» онлайн - страница 130

12

На остров Сири: 7,42 вечерта.

На малко повече от хиляда и сто километра на югозапад от Техеран товаренето на петдесетхилядитонния японски танкер „Рикомару“ почти завършваше. Луната осветяваше Залива, нощта беше приятна, с много звезди, и Скрагър се беше съгласил да придружи дьо Плеси на борда за вечеря с Йоши Касиги. Сега тримата стояха на мостика заедно с капитана. Палубата бе обляна от светлина. Наблюдаваха японските моряци и главния инженер близо до голямата смукачна тръба, която минаваше през борда и водеше до комплекса разпределителни кранове върху стационарно закотвената, плуваща петролоносеща лодка до танкера. Тя също беше осветена от прожекторите.

Намираха се на около двеста метра от ниския остров Сири, танкерът беше здраво закотвен с двете носови вериги, закрепени за шамандури отпред, и две котви на кърмата при кормилото. Нефтът се изпомпваше от резервоарите на брега чрез тръба, прекарана по мостово съоръжение над водата до лодката, после до борда и резервоарите чрез собствената им тръбопроводна система. Товаренето и разтоварването бяха опасни операции поради силно летливите, високо експлозивни газове, които се образуваха в резервоарите в пространството над суровия нефт — а празните резервоари бяха дори по-опасни, докато не бъдат измити. В по-съвременните танкери, за по-голяма безопасност, се впомпваше азот — инертен газ, който се изпускаше, когато бяха празни. Но „Рикомару“ нямаше такова оборудване.

— Затворете клапана! — извика главният инженер на хората от лодката, после се обърна към мостика и даде знак с палец нагоре. Капитанът го прие и каза на Касиги на японски: — Разрешете да отплуваме, колкото е възможно по-скоро. — Беше слаб мъж, със строго лице, с колосана бяла риза и къси панталони, с бели чорапи и обувки, еполети и фуражка с козирка.

— Да, капитан Морияма. Колко време ще ви трябва?

— Най-много два часа — да получа разрешение и да вдигнем котва. — Това означаваше, да изпратят моторната си лодка, за да освободи веригите на котвата, затегнати към постоянните шамандури, а после да ги навият и пак да ги закачат за котвите.

— Е — обърна се Касиги към дьо Плеси и Скрагър на английски, — вече сме натоварени догоре и сме готови да тръгнем. След около два часа ще сме вече на път.

— Отлично — отвърна дьо Плеси с облекчение. — Значи можем да си отдъхнем.

Операцията беше протекла много добре. Охраната по целия остров и на кораба беше засилена. Всичко, което можеше да се провери, беше проверено. Само трима особено необходими за работата иранци бяха допуснати на борда. Всички бяха внимателно претърсени и наблюдавани от японски член на екипажа. Нямаше никакви признаци на враждебност сред останалите иранци на брега. Всяко по-съмнително място, където можеха да бъдат скрити експлозиви или оръжие, беше претърсено.

— Може би този беден младеж от Сири Едно се е заблудил, mon ami Скраг.

— Може би — съгласи се Скрагър. — Но дори да е така, мисля, че младият Абдула Турик е бил убит. Никой не може да получи такива наранявания на лицето и очите просто като падне от платформата в спокойно море. Бедното момче.