Читать «Вихрушка» онлайн - страница 127

— Те… те не знаят нищо за това. Емир Пакнури или някой от другите ще ме замества.

— А какво ще стане със седмичните заплати?

— Те ще ги осигурят. — Валик отново избърса потта от челото си. — Господ да те благослови. — Той облече палтото си и тръгна към вратата. Куфарчето лежеше на бюрото.

— Вземи го.

Валик се обърна.

— А, искаш да ти платя в Кувейт? Или в Швейцария? В каква валута?

— Не искам да ми плащаш. Можеш да разрешиш чартърен полет. Може би ще успеем да те прекараме в Бандар-е Делам — после ще действуваш сам.

Валик невярващо се втренчи, в него.

— Но… даже и така да е, ще имаш разходи, за да платиш на, ъ-ъ, пилота или на някого другиго.

— Не, но можеш да ми дадеш аванс от пет милиона риала за парите, които съдружниците дължат и от които ние отчаяно се нуждаем. — Макайвър набързо надраска една разписка и му я подаде. — Когато заминеш, емирът и останалите може и да не са толкова щедри.

— Банките ще бъдат отворени следващата седмица, сигурни сме в това.

— Е, да се надяваме, че ще бъде така и че ще получим това, което ни се полага. — Той видя изражението на Валик, видя го как пресмята парите. Съзнаваше, че Валик го смята за луд, че не е приел подкупа, знаеше също, че генералът ще се опита да подкупи пилота, който и да е той, за да го прекара през последната отсечка, ако хеликоптерът изобщо успее да се измъкне от техеранското въздушно пространство — и че това ще бъде катастрофа.

И сега, в своя офис, взрян с празен поглед през прозореца, без да чува гърмежите и да вижда случайните проблясъци в тъмния град, той си мислеше: „Боже мой, САВАК! Трябва да се опитам да му помогна, трябва да го направя. Бедните дечица и жена му. Трябва да го направя! А когато Валик предложи на пилота подкупа, въпреки че ще съм го предупредил предварително, дали пилотът ще откаже? Щом Валик предлага дванадесет милиона сега, в Абадан ще бъдат двойно повече. Том може да използува тези пари, Ногър Лейн, аз също, всеки. Само за кратко пътуване през Залива — кратко и само в една посока, без връщане. Откъде, по дяволите, Валик има толкова пари в брой? Разбира се, че от някоя банка.“

От седмици се носеше слух, че срещу определена такса някои хора със силни връзки могат да получат пари от Техеран, макар че официално банките бяха затворени. Или че срещу още по-голяма такса парите могат да бъдат преведени по кодирани сметки в Швейцария и че сега швейцарските банки са заринати от капитали, изтичащи от страната. Милиарди. Няколко милиона, на когото трябва и всичко е възможно. Не е ли така и в цяла Азия? Бъди честен, защо само в Азия? Не е ли така по целия свят?

— Том — каза той уморено. — Опитай се да се свържеш с въздушния контрол и, моля те, виж дали са дали разрешение на 212.

За Локхарт това беше просто обикновена доставка — Макайвър му беше казал само, че се е видял с Валик днес и че генералът му е дал малко пари в брой, нищо повече. Все още трябваше да реши кого от пилотите да изпрати, искаше му се да го направи сам и да не излага никого на риск. Дяволите да го вземат това медицинско! И тези проклети правила!