Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 37

Господи, прости моите грехове, прости и греховете на другите. Както теб моля за прошка, така на тях прощавам. Както те са грешни, така съм и аз. Кирие елейсон. Господи, помилуй.

Повтарям молитвата си два пъти, защото искам да бъде чута. Но в мислите ми цари безпорядък. Знам, че има основателна причина швейцарската гвардия да постави допълнителни постови пред казармата. Има причина Лучио да ни вика в апартамента си. Когато убеждавах Петрос, че сме в безопасност, нямах и капчица надежда. Излъгах го.

Докато очите ми привикват с тъмното, оглеждам животните, които София е нарисувала по стените на детската. На закачалка на вратата висят бебешки дрешки, които сама е ушила. Усещам отсъствието на Мона по-болезнено от обикновено. Семейството ѝ още живее тук. Чичовци и братовчеди, повечето от тях водопроводчици, които размахваха тръби срещу приятелите ѝ, ако не ги одобряваха. Ако ги помоля за закрила, сигурно ще се редуват на смени да бдят над Петрос и мен. Само че по-скоро бих отвел Петрос от града, отколкото да им бъда задължен.

В тъмното разкопчавам расото си и го сгъвам. Лягам до сина си и се опитвам да измисля как да го разсея на следващия ден. Как да залича спомена за тази вечер. Потривам рамото му в тъмното, питам се дали наистина спи и се надявам, че в момента има нужда да му вдъхна утеха. Откакто Мона си тръгна, самотните ми нощи са си все толкова самотни, просто не са така мъчителни, което посвоему е тъжно. Усещам липсата на съпругата си. Чакам да дойде сънят. Имам чувството, че цял живот все чакам.

В евангелията пише, че Исус подготвял своите ученици за Второто пришествие, като им разказвал притчи. Сравнил себе си с господар, който заминава на сватба. Ние, неговите слуги, не знаем кога ще се върне господарят. Затова трябва да чакаме на вратата със светилник. Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде. Напомням си, че дори цял живот да чакам завръщането на жена си, пак няма да е по-дълго, отколкото са чакали християните през последните две хиляди години.

Ала в такива нощи чакането е като болка, която кънти в безбрежна пустота. Мона беше стеснителна, въздържана и мрачна. У нея отекваше някаква моя неувереност относно собствената ми същност и причината да съществувам, след като родителите ми вече имаха Симон Не ѝ обръщах много внимание, докато бяхме още деца, защото бях с две години по-голям от нея. Но пък и тя беше прекалено свенлива, за да я забелязва човек. За което вероятно допринасяше фактът, че е момиче, отраснало между стените на Ватикана. На снимките в апартамента на родителите ѝ се виждаше ведро кръглолико дете, което става все по-привлекателно с всяка следваща година. На десет бе невзрачна: тъмна рошава коса, воднисти зелени очи, дебели бузки. На тринайсет вече се беше променила — ясно беше, че един ден ще стане хубавица. На петнайсет — тогава аз се готвех да замина за колежа — метаморфозата вече започваше. И тя го знаеше: през следващите три години експериментираше с нови прически и с грима. Сякаш надничаше отвъд зидовете в Рим и наблюдаваше как изглеждат съвременните жени. Снимките на родителите ѝ са старателно изрязани, но самата Мона веднъж ми показа дълбоките деколтета и късите поли, които въпреки това се виждаха на някои от тях. Разказа ми за тайните си посещения в Рим, за да си купи високи обувки или бижута, по време на които беше установила, че подсвиркванията и подвикванията не са насочени към другите жени.