Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 31

— Пробата не е от плащаницата? — попитах. — Но как е възможно?

Ногара въздъхна.

— Не сме си давали сметка колко много работа са свършили сестрите от Ордена на света Клара. Знаехме, че са зашили кръпки върху дупките. Не знаехме — защото нямаше как да видим, — че освен това са втъкали нишки в плащаницата, за да я подсилят. Това се различава само под микроскоп. Затова небрежно сме изследвали платно, в което автентичният лен е бил смесен с нишки от по-късен период. Този американски химик първи установява грешката. Един от колегите му ми каза, че части от пробата дори не са ленени. Монахините са поправили платното с памучна тъкан.

В стаята плисна хладна енергия. Очите на Ногара блестяха.

— Алекс — прошепна Симон, — това е. Най-сетне.

Разлистих химическото списание.

— Изложбата ще е за тези научни факти, така ли? — попитах.

Уго си позволи да се усмихне.

— Изследванията са още в началото. Ако плащаницата действително е от трийсет и трета година след раждането на Христа, какво се е случило с нея през следващите хиляда години? Месеци наред ровя все по-дълбоко в историята на плащаницата и се мъча да разбуля най-голямата загадка: къде е била скрита тя цели тринайсет века, преди най-неочаквано да се появи във Франция. И имам добри новини. — Уго се поколеба. — Ако позволите да прекъсна вечерята ви, бих искал да ви заведа на едно място.

Той извади дебела връзка с ключове за резетата и катинарите на входната врата. След това пъхна в джоба си найлоново пликче от хладилника.

— Къде? — попита Петрос.

Уго намигна и каза:

— Мисля, че ще ти хареса.

* * *

Стъмваше се, докато прекосявахме след него залите на двореца към задния вход на „Свети Петър“. Разпоредителите вече започваха да насочват туристите към изходите. Познаха обаче Уго и ни оставиха на мира.

Колкото и пъти да съм влизал в базиликата, винаги ме побиват тръпки. Когато бях дете, татко ми разказваше, че е толкова висока, че вътре има място за три кита, изправени един върху друг, глава до опашка, като при акробатичен номер с едноколесен велосипед, и пак ще остане достатъчно място, за да носят Колизеума като корона. На пода се виждат очертанията на други известни църкви, гравирани със златни букви като надгробни плочи на дребни риби в търбуха на Левиатан. Тази сграда е създадена от човешки ръце, но мащабите ѝ не са човешки.

Уго ни поведе към олтара под купола на Микеланджело и ни посочи четирите ъгъла. Във всеки се издигаше мраморна кула.

— Знаете ли какво има в тези колони? — попита той.

Кимнах. Крепящите колони — всяка двойка почти колкото Триумфалната арка — бяха същински грамади от масивен бетон и камък, поддържащи огромния купол. Във всяка от тях имаше тесен канал, като прогризан от червей проход, колкото да мине човек, водещ до тайно помещение. По специални поводи канониците на „Свети Петър“ излагаха на показ невероятното съдържание на тези помещения.

Реликви.

Преди петстотин години, когато ренесансовите папи се заели да реконструират най-великата църква в човешката история, те поставили най-светите християнски артефакти в реликвариите на тези каменни колони. Тогава били изваяни и четири статуи, високи повече от девет метра, като символ на намиращите се вътре реликви.