Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 30

Но дори след радиовъглеродното датиране Църквата не премести плащаницата в музей, нито пък тихомълком я сбута под килима. Кардиналът на Торино заяви, че вече не е редно плащаницата да бъде смятана за реликва, но не нареди да извадят платното от катедралата. Цяло десетилетие след радиовъглеродния анализ папа Йоан Павел посети отново мястото. Когато отиде обаче, нарече плащаницата дар от Бог и насърчи учените да продължат да я изследват. Ето такова е оттогава мястото на плащаницата в сърцата ни — в моето сърце. Нямахме отговор на радиовъглеродните изследвания. Но вярвахме, че още не е казана последната дума и докато това не стане, няма да зарежем беззащитния. Няма да изоставим изоставения.

Моите вътрешни вълнения се засилиха, когато видях, че Петрос вече също е насочил вниманието си насам. Никога не бях обсъждал с него плащаницата. Не беше честно да натоварвам едно дете със собствените си сложни чувства.

— Първото, което трябва да знаеш — поде Ногара, — е как плащаницата е обгръщала тялото на Исус. Не е бил покрит с нея като с чаршаф. Била е постлана под него и после е била загърната отгоре. Затова има предно и задно изображение.

Той посочи дупките с форма на кратунка в плата. Всички бяха разположени по начин, който съответстваше на гънките на лененото платно.

— Обаче следите, върху които искам да се съсредоточим, са тези. Следите от изгоряло.

— Кой я е изгорил? — попита Петрос.

— Избухнал пожар — обясни Уго. — През хиляда петстотин трийсет и втора година съхранявали плащаницата в сребърен реликварий. Огънят стопил част от него. Капка разтопено сребро капнала върху плащаницата и прогорила всички пластове на нагънатия плат. Наложило се монахините от Ордена на света Клара да го поправят. И така стигаме до онова, което искам да кажа.

Ногара взе едно списание от полицата и ми го подаде. На корицата пишеше Thermochimica Acta.

— Този януари — продължи той — американски химик от националната лаборатория в Лос Аламос ще публикува статия в това научно списание. Приятел на Папската академия на науките ми изпрати коректурите. Увери се сам.

Разлистих страниците. Все едно бяха на китайски. „Енталпии на разтворите на глицин“. „Топлинно изследване на полиестерите, съдържащи силиций или германий в главната верига“.

— Отиди направо на края — подкани ме Ногара. — Последната статия преди индекса.

И ето го: „Изследване на радиовъглеродния анализ на проба от Торинската плащаница“.

Имаше и снимка на нещо, което приличаше на червейчета върху предметни стъкълца, и непроницаеми за мен схеми. В началото на текста обаче, в резюмето, имаше две изречения, чиято същина схванах:

Резулатите от пиролизната масспектрометрия на пробата в съчетание с микроскопските и микрохимическите наблюдения доказват, че подложената на радиовъглероден анализ проба не е от оригиналната Торинска плащаница. Следователно радиовъглеродната датировка не е надеждна за определянето на истинската възраст на плащаницата.