Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 28

— Как така?

— Като разкрие нещо за най-прочутото изображение на света. Толкова прочуто, че надминава Леонардо и Микеланджело заедно. Дори цели музеи. Говоря за изображението върху Торинската плащаница.

Добре че Петрос не можеше да види реакцията ми.

— Знам какво си мислиш — каза Ногара. — Направен е радиовъглероден анализ на плащаницата и той показва, че тя е фалшива.

Известно ми беше много по-добре, отколкото той можеше да си представи.

— Но въпреки това — продължи Ногара, — когато излагаме плащаницата, тя привлича милиони поклонници. На една изложба неотдавна за осем седмици се изредиха два милиона души. За осем седмици. И всички бяха отишли да видят реликвата, чиято автентичност уж била опровергана. Постави нещата в правилната перспектива: плащаницата привлича пет пъти повече посетители от най-популярните музейни експонати в света. Затова си представи колко души ще дойдат, след като докажа, че радиовъглеродното датиране на Торинската плащаница е погрешно.

Смаях се.

— Докторе, занасяш ме.

— Ни най-малко. Моят експонат ще докаже, че плащаницата действително е погребалното парче плат, в което е бил увит Исус Христос.

Обърнах се към Симон в очакване да каже нещо. Но тъй като той си мълчеше, аз не можех да остана безучастен. Радиовъглеродното датиране обезсърчи нашата Църква и съсипа баща ми, който възлагаше всичките си надежди на научното доказване на автентичността на плащаницата като обединително звено за католицизма и православието. По време на цялата си кариера татко се опитваше да си спечели приятели от отсрещната страна на масата за преговори и преди оповестяването на присъдата на радиовъглеродния анализ двамата с помощника му Майкъл Блек бяха убеждавали, подтиквали и умолявали православните свещеници от цяла Италия да се присъединят към тях на пресконференцията в Торино. Рискувайки да разгневят епископа си, някои свещеници бяха дошли. Събитието щеше да бъде паметно, ако не се беше превърнало в катастрофа. Според радиовъглеродния анализ лененото платно беше от средните векове.

— Докторе — казах, — сърцата на хората бяха съкрушени преди шестнайсет години. Моля те, не ги карай отново да преживеят същото.

Той обаче остана непоколебим. Мълчаливо ни поднесе чиниите с храната, после изплакна ръце с вода от бидона и каза:

— Моля, хранете се. Ще се върна след малко. Важно е да го видите с очите си.

Скри се зад един параван, за да донесе нещо, а аз прошепнах на Симон:

— Затова ли ме доведе тук? За да слушам тези неща?

— Да.

— Симон, той е пиян.

Брат ми кимна.

— В пустинята не беше припаднал от слънчев удар.