Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 232
Иън Колдуел
Готов съм на всичко, за да повярвам, че е било нещастен случай. Само че пистолетът не би могъл случайно да попадне в ръката на Симон.
Сядам. Пръстите ми се заравят в топлата пръст. Той би могъл да си признае. Щяха да го попитат защо го е направил и тогава би могъл да си замълчи за плащаницата. А вместо това допусна мълчанието да брани самия него. Този избор, дори повече от онова, което е причинил на Уго, е причината да го чувствам чужд.
Бях на четиринайсет години, когато Симон ми каза, че вече не иска да бъде гръцки католик. Обясни ми, че в неделя може да продължи да ме изпраща до нашата църква и после да идва да ме взема, но отсега нататък ще ходи на меса, а не на Божествена литургия. Така и не разбрах защо. И двамата обичахме тази малка църква. Когато виждахме как баща ни се появява зад стена от икони в лъскавите си златисти одежди, направо от олтара, където никой мирянин нямаше право да стъпва, вярвахме, че той е важна личност. Но в онзи ден казах на Симон, че и аз ще напусна Гръцката църква, защото, където и да ходим в неделя, искам да бъдем заедно.
Той отказа. Принуди ме да остана. Постара се да получа своята тонзура като помощник при богослуженията. Постара се свещениците в църквата да продължат с обучението ми по гръцки. От този ден нататък, когато и да ме попиташе кои момичета ми харесват, първите, които споменаваше, бяха все дъщери на семейства от гръцкото паство.
Не би трябвало да може да стане римокатолик. Според каноничните закони бащиният обред е и синовен обред. Но Симон потърси помощта на Лучио. И вуйчо, чието най-силно желание на света беше поне един от племенниците му да продължи семейната традиция, най-сетне проумя какъв би могъл да стане Симон. Оттогава започна да отдалечава брат ми от мен, да го изпраща по пътя, където дори аз съзнавах, че му е мястото.
И така, всяка неделя сутрин лъсках обувките, а Симон гладеше дрехите. Бръснехме се заедно пред огледалото. След това той ме изпращаше до моята църква и ме предаваше в ръцете на паството ми. Изоставяше ме там.
През целия ми живот ме беше подготвял за този момент. А аз през целия си живот се бях съпротивлявал. Той стана римокатолик, защото работата му с мен най-сетне беше приключила. Сигурно за него е било съкрушително да бъде баща на малкия си брат. Съзнавал е, че е създаден за по-велики дела. Но остана с мен толкова, колкото бе нужно. Както каза Лучио, наистина не бе имал избор. В живота на един християнин може би никога няма избор. Симон се пожертва, за да ме отгледа. Отпечатъкът от това решение е като воден знак върху всяко друго добро дело, което е извършвал. Тази готовност да се откаже от всичко. Да пожертва всичко. Бъдеще, свещенически сан, дори живота на приятел.
Ако обичаш нещо, умри за него. Това е посланието на евангелията.
