Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 222

Бутилката грапа „Джулия“ в кошчето. Обажданията до апартамента ми от хотела. Човекът, който беше спал на пода онази вечер в стаята на Майкъл, е бил Уго.

Майкъл вади цигара от кутията си, но си дава сметка, че няма запалка. Скъсва цигарата и я захвърля в другия край на килията.

— По дяволите!

Студена тръпка плъзва по гръбнака ми Значи Майкъл не е имал съучастник. Направил е всичко сам.

— Защо нахлу в апартамента ми? — питам го.

— Знаеш защо.

— Но Симон беше в Кастел Гандолфо. Трябва да си го видял там.

— Със сигурност не, по дяволите.

Изневиделица всичко се изяснява. Изглежда толкова ясно. Причината, поради която Симон не обели нито дума за случилото се. Причината Майкъл да потърси Симон веднага щом се е върнал от Кастел Гандолфо.

— Брат ми те е видял там, нали?

— Не съм бил в Кастел Гандолфо.

— Бил си в колата на Уго. Опитвал си да се добереш до пистолета му.

— Не разбирам какви ги говориш.

— Намерих парченце от хотелския ти ключодържател в колата му. Отчупило се е, докато си се мъчел да отвориш кутията с пистолета.

— Сигурно е бил на Ногара. Аз изобщо не съм ходил там.

— Дошъл си в апартамента ми, защото си разбрал, че Симон те е видял.

Майкъл скача на крака и крясва:

— Каквото и да ти е наговорил, лъже!

Притиска слепоочията си с пръсти. Отстъпвам назад.

Лео незабавно влиза в килията. Майкъл се отдръпва и застава в ъгъла с лице към стената. Отново и отново прокарва пръсти през косата си.

— Позволил си на Уго да остане в стаята ти, за да го проследиш до Кастел Гандолфо — казвам.

Мълчание.

— Какво смяташе да направиш? — питам го.

Той се обръща и изкрещява:

— Да не мислиш, че съм планирал да го убия? Гори в ада, Алекс!

Лео прави крачка към него, но аз му давам знак да не приближава.

— Защо Симон те прикрива? Защото е било нещастен случай?

Лицето на Майкъл става мораво. Сграбчва металната рамка на леглото. Обръща се към Лео и казва задавено:

— Никого не съм убил. Неговият брат уби Ногара. Аз дори не бях там.

— Приключихме — отсича Лео и отваря вратата.

Майкъл вдига ръка.

— Дай ми още една минута с него. Насаме.

Лео клати глава. Но аз го моля да почака отвън.

Майкъл остава в ъгъла, притиснал гръб към стената.

Очите му обхождат килията предмет по предмет, докато се старае да се съвземе. И това е най-добрият помощник, който баща ми бе успял да си намери. Сигурно душевното му разстройство е било очевидно за всеки възрастен. Колко ли отчаян е бил баща ми, след като това е било най-удачното му решение. Може би Симон е бил достатъчно голям, за да забелязва такива неща, но аз съм бил още момче.

— Знаеш ли в какво щели да ме обвинят? — пита с разтреперан от напора на чувствата глас.

— Какви ги говориш?

— За случилото се тази вечер. Щели да ме обвинят в нападение над Светия отец. — Очите му се насълзяват. Опитва се да звучи гневно, но не може да прикрие, че е уплашен. — Знаеш ли каква ще е присъдата ми по такова обвинение?

Знам. Най-сетне справедливост. Наказанието за нападение над папата е отнемане на свещеническия сан и незабавно отлъчване от Църквата.