Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 221

Няма спор кой да бъде. Православните също го знаят. Свети Петър е бил водач на апостолите, затова най-висшата чест се пада на наследника на свети Петър. Папата. Всички чакат Йоан Павел да заговори.

Той обаче не е довел тези хора тук, за да ги тъпче. Вместо това се обръща към Вселенския патриарх и му прошепва нещо в ухото.

Бледите очи на патриарха грейват. Той се усмихва. На свой ред се обръща към Йоан Павел и прошепва нещо в знак на съгласие. И тогава патриархът казва на всички присъстващи в параклиса:

— Нека почетем този миг с мълчалива молитва.

Веднага щом изрича тези думи, отново усещам дланта на Лео върху ръката си. Този път по-настойчиво. Изчаквал е момента да ми каже нещо. Бързо тръгвам след него към изхода.

— Арестувахме отец Блек — казва Лео. — Настоява да говори с теб.

* * *

Следвам го като насън. Усещам как се движа, но сърцето ми остава там, в параклиса. Хиляда години — обединяваме се отново след хиляда години. Тази вечер на небето ще има парадно шествие с конфети. Старите папи ще вдигнат ръка за благослов. Светците ще се усмихват. Ангелите ще пърхат с криле. Отсега нататък, когато хората говорят за изрисувания от Микеланджело параклис, ще си спомнят как тук Йоан Павел отново въздигна нашата Църква.

Дори ако Минято е прав — дори ако процесът на Симон още не е приключил, — тази вечер брат ми участваше в писането на историята.

Майкъл е под ключ в казармата.

— Защо иска да говори с мен? — питам.

— Твърди, че е свързано със Симон. — Лео протяга предупредително ръка. — Алекс, нещо не е наред с този човек. По-рано тази седмица го арестувахме, защото налиташе на бой заради талон за глоба. Внимавай.

Талон за глоба. Сигурно същият, който намерих в хотела до книгите, откраднати от апартамента ми.

Лео ме повежда по влажен коридор. Към края му спираме.

— Искаш ли да остана? — пита.

Трябва да се справя сам. Той отключва вратата, побутва я леко и я отваря.

Килията е с размерите на килер. Майкъл седи на гол матрак. Оставам на разстояние.

— Е — казва той, без да вдига поглед, — да поднеса ли поздравление?

Не отговарям.

— Това е вредно за нашата Църква — продължава той. — Ще видиш. Обединението е грешка.

— Ти ли го уби, Майкъл?

Той изсумтява. Иде ми да го сграбча за расото и да го разтърся. Симон беше прав за него от самото начало.

— С кого си отседнал в онази хотелска стая? — питам го.

Той подминава въпроса.

— Знаеш ли, Ногара ми каза, че и ти си го зарязал, както го е изоставил Симон. Вие с брат ти сте съвсем еднакви. Планове до възбог и лоялност само един към друг.

Обръщам се с намерение да си тръгна.

— Вие не му вдигахте телефона, затова той потърси мен — изстрелва Майкъл. — С него бях в стаята.