Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 219

Архиепископ Но̀вак престава да чете и вдига поглед. Всички миряни в параклиса гледат с очакване. Никой не може да откаже на папа. Никой не може да откаже на този папа.

Но по лицата на духовенството виждам различно изражение. Цял живот браним този човек, подкрепяме го, докато той носи бремето на поста си. Твърде смело е да се опиташ да заличиш хиляда години омраза с един-единствен жест, твърде смело дори за Йоан Павел. Никой от нас не би понесъл да стане свидетел на провала му.

Ала се случва. Нито един патриарх не отива да застане до него. Единственият, който изобщо се надига на крака в знак на уважение, е Негово всесветейшество Вартоломей.

Сякаш удар се стоварва върху Йоан Павел. Когато вижда, че никой не помръдва, здравата му ръка се вкопчва в стола. Тялото му се накланя напред и всеки миг ще падне. Изневиделица изникват двама помощници. Обхващат го с ръце, шепнат му в ухото, опитват се да го накарат да се облегне назад, но Йоан Павел ги избутва. Двамата търсят с поглед помощ от архиепископ Но̀вак, но той ги отпраща.

Сега горе са само те двамата — Но̀вак и Йоан Павел. Споглеждат се, обсъждайки нещо невидимо, говорят на езика на своите четирийсет години заедно. Може би Но̀вак го моли да запази достойнството си, но ако е така, Йоан Павел не му обръща внимание. Отново започва да се избутва от стола в напразен опит да се надигне. И като предан син архиепископ Но̀вак му помага.

Вече повече от година Йоан Павел не е правил крачка сам. Говори се, че дори не може да се държи на краката си. Но сега поглежда към събраните отсреща патриарси на Православната църква, като че ли ще слезе сам по стъпалата на мраморното стълбище, ако се наложи.

И аз внезапно проумявам какво прави. Какъв проблем се опитва да разреши. В древни времена само един човек е имал правото да седи на златен стол — императорът. Колкото и причини да имат православните да не се качат при него на онази платформа, най-очевидната е, че никой православен няма да окаже почит на папа, седнал на трон. Дори и ако тронът е просто позлатена инвалидна количка.

Със здравата си ръка Йоан Павел се вкопчва в мантията на Но̀вак, за да запази равновесие. Напряга всяко свое мускулче, което все още се подчинява на мозъка му. И макар че заедно са на сто и петдесет години, тези двама мъже някак си успяват да слязат невредими по стълбите и да застанат пред стола на Вселенския патриарх.

Вартоломей е видимо притеснен. Пристъпва напред, за да подкрепи Йоан Павел, но той вече прегъва колене и свива крака под тялото си. С помощта на архиепископ Но̀вак успява с мъка да коленичи.

Негово всесветейшество се пресяга и хваща Йоан Павел за ръцете в опит да го изправи.

— Моля ви, Свети отче — чувам го да казва изненадано, — недейте.

Обаче Йоан Павел стисва дясната ръка на патриарха, свежда глава и доближава устни да я целуне. И тогава се случва чудо.

Отляво на Вартоломей са останалите патриарси от древната тетрархия: Игнатий на Антиохия, Теодор на Александрия, Ириней на Йерусалим. Всички са с бели бради и черни одежди. Всички имат сурови нетрепващи лица като светците по иконите. Ала освен това са по-млади от Йоан Павел. И когато го виждат коленичил пред тях — него, най-възрастния патриарх на най-почетния престол, — не знаят как да постъпят.