Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 98

— Тогава какво има вътре? — възраждам аз стария спор.

Възбудата на Пол мигом отстъпва пред отчаянието.

— Не знам, Том. Все още не ми идва на ум.

— Просто те питам не смяташ ли, че Колона щеше…

— Да ни каже какво има в криптата? Разбира се. Но цялата втора половина на книгата зависи от последния шифър, а аз не мога да го разгадая. Не и сам. Затова отговорът трябва да е в този дневник. Разбра ли?

Благоразумно не възразявам.

— Значи ни остава само едно — продължава Пол. — Да прегледаме няколко карти. Започваме от най-големите стадиони — Колизея, Циркус Максимус и тъй нататък — и мерим четири стадия на юг, десет на изток, два на север и шест на запад. Ако на някое от тези места е имало гора по времето на Колона, отбелязваме го.

— Да погледнем — съгласявам се аз.

Пол натиска бутона, сменяйки поредица карти, направени през петнайсети и шестнайсети век. Приличат на архитектурни карикатури — сградите са изобразени непропорционално големи, наблъскани една до друга, тъй че е невъзможно да се прецени разстоянието между тях.

— Как ще мериш разстоянията? — питам аз.

Вместо отговор той натиска бутона още няколко пъти. След още три-четири ренесансови карти се появява по-съвременен план. Градът вече напомня онзи, който познавам от пътеводителите, изчетени преди пътешествието с баща ми до Ватикана. Стената на Аврелий от север, изток и юг, и река Тибър от запад очертават профила на старица, обърната към останалата част от Италия. Църквата „Свети Лоренцо“, където двама души били убити по заповед на Колона, виси като муха над носа на старицата.

— Тази е в подходящ мащаб — казва Пол, сочейки разграфената линийка в горния ляв ъгъл. Осем стадия са отмерени върху черта с надпис „Древноримска миля“.

Пол пристъпва към стената и слага ръка до мащаба. Педята му точно покрива осемте стадия.

— Да започнем от Колизея.

Пол коленичи на пода и слага ръка близо до тъмен овал в средата на картата, близо до бузата на старицата.

— Четири на юг — казва той, слизайки половин педя надолу, — после десет на изток. — Отмерва цяла педя встрани и добавя още малко. — После две на север и шест на запад.

Когато приключва, пръстът му сочи място, обозначено с надписа „Хълм Целиан“.

— Мислиш ли, че е там?

— Не — унило признава той. Посочва тъмно кръгче малко на югозапад от точката. — Ето, тук има църква. „Сан Стефано Ротондо“. — Измества пръст на североизток. — Ето още една. „Санти Куатро Коронати“. А тук — пръстът му помръдва на югоизток — е манастирът „Свети Йоан Латерански“, където папите са живели до четиринайсети век. Ако Франческо беше построил криптата си там, тя щеше да е на триста-четиристотин метра от три различни църкви. Няма начин.

Пол започва да мери отново.

— Циркус Фламиниус — казва той. — Тази карта е стара. Мисля, че според Гати се намира малко по-настрани.

Измества пръст по-близо до реката и повтаря четирите измервания.

— Добре или зле? — питам аз, гледайки новата точка някъде върху хълма Палатин.

Той се навъсва.

— Зле. Това е почти по средата на „Сан Теодоро“.