Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 100

„ПРЕПОРЪКИ: ДЕКАН УЪРТИНГТЪН

ПРЕП (А-М): БАУМ, ГОДФРИ, КАРТЪР, ЛИ

ПРЕП (N-Z): НЮМАН, РОСИНИ, САКЛЪР, УЪРТИНГТЪН

(като преподавател)

ПРЕП (ДРУГИ Ф-ТИ): КОНЪР, ДЕЛФОС, ЛУТКЕ, МЕЙСЪН, КУИН

СТАРА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ: ХАРГРЕЙВ/УИЛЯМС, ОКСФОРД

СТАРА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ: АПЪЛТЪН, ХАРВАРД“

На мен това не ми говори нищо, но Пол се вторачва в папките като омагьосан.

— Какво има? — питам аз.

Пол плъзва лъча по бюрото.

— Защо са му трябвали всички тия препоръки?

Две други папки лежат разтворени. На едната пише „ПРЕП/КОРЕСПОНДЕНЦИЯ: ТАФТ“. На другата — „ПРЕГОВОРИ/СЛАМКИ“.

Писмото на Тафт е избутано в единия ъгъл на бюрото. Пол изтегля ръкава на ризата върху пръстите си и дръпва листа по-близо.

„Уилям Стийн е способен младеж. Той работи под мое ръководство от пет години и в общи линии се оказа полезен по редица административни и учебни задачи. Уверен съм, че където и да постъпи, ще върши същата работа.“

— Господи! — прошепва Пол. — Винсънт го е прецакал. — Той отново свежда очи над текста. — Описал го е като калпава секретарка.

Когато Пол разгъва подвития ъгъл на листа, датата се оказва от миналия месец. Той вдига писмото и виждаме най-отдолу ръкописна добавка:

„Бил, пиша това заради теб въпреки всичко. Не заслужаваш и толкова.

Винсънт.“

— Копеле… — прошепва Пол. — Бил се е опитал да избяга от теб.

Той насочва лъча към папката „ПРЕГОВОРИ/СЛАМКИ“. Най-отгоре има купчина чернови за писма, изписани от Стийн с различни химикалки. Тук-там са вмъкнати или зачеркнати редове, тъй че текстът се следи трудно. Докато Пол чете, виждам как фенерчето трепери в ръката му.

„Декан Харгрейв, започва първото писмо, с удоволствие ви уведомявам, че моето изследване на «Хипнеротомахия Полифили» приключи и е пред завършване. Резултатите ще бъдат на разположение към края на април, ако не и по-скоро. Уверявам ви, че си заслужават чакането. Тъй като не получих никакви вести от вас и Уилямс след писмото си от 17 януари, моля ви да потвърдите, че преподавателското място, за което говорихме, все още е вакантно. Сърцето ме влече към Оксфорд, но може би не ще успея да откажа на други университети, след като материалите ми бъдат публикувани и получа нови предложения.“

Пол прелиства на следващата страница. Чувам го как диша тежко.

„Декан Апълтън, имам да ви съобщя добри новини. Трудът ми над «Хипнеротомахия» успешно наближава към края си. Както обещах, резултатите ще засенчат всичко друго в историческите изследвания на Ренесанса — както и на всички останали епохи — през тази или следващата година. Преди да публикувам резултатите, бих искал да се уверя, че асистентското място все още е свободно. Сърцето ме влече към Харвард, но може би не ще успея да устоя на изкушението, след като материалите ми бъдат публикувани и получа нови предложения.“