Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 2

Защото не печатите погубили Родриго и Донато. По-страшен бил самият червен восък. Когато пристигнали в „Сан Лоренцо“, посрещнал ги един зидар, знаещ какво има във восъка — екстракт от отровно растение, наречено старо биле, който при досег с очите разширява зениците. Днес той служи за медицински цели, но по онова време италианките го използвали като козметично средство, защото широките зеници се смятали за белег на красота. Именно този обичай е донесъл другото име на растението — „красива жена“, или беладона. Докато Родриго и Донато разтопявали печатите, димът от горящия восък сторил своето дело. След пристигането им в „Сан Лоренцо“ зидарят ги отвел до големия свещник край олтара. Когато зениците им не се свили от светлината, човекът разбрал какво са сторили. И макар че те се напрягали да го разпознаят със замрежените си погледи, зидарят постъпил както му било заповядано: извадил меча си и ги обезглавил. От господаря си знаел — това е изпитание за вярност и двамата са се провалили.

За по-нататъшната съдба на Родриго и Донато баща ми узна от един документ, който откри малко преди смъртта си. Зидарят покрил телата, изнесъл ги от църквата и избърсал кръвта с парцали. Главите прибрал в дисагите на седлото си, труповете метнал върху конете на двамата вестоносци, които привързал за своя. Намерил писмото в джоба на Донато и го изгорил, защото то било фалшиво и нямало истински получател. Преди да си тръгне, коленичил да се покае пред църквата, потресен от греха, който извършил заради господаря си. Пред очите му изведнъж от отворите между шестте колони на „Сан Лоренцо“ изникнали грамадни черни зъби и по-късно простодушният зидар откровено признал, че затреперил от тази гледка, защото още като дете бил чувал от овдовялата си майка как поетът Данте е видял ада и как за най-големите грешници е отредено страшното наказание вечно да бъдат дъвкани от челюстите на lo ’mperador del doloroso regno.

Може би старият свети Лоренцо е надникнал от гроба, зърнал е кръвта по ръцете на клетника и му е простил. А може би просто не се е налагала прошка и също като днешните светци и мъченици Лоренцо е запазил тайнственото си мълчание. По-късно същата нощ зидарят изпълнил заповедите на господаря си и отнесъл двата трупа на един касапин. Навярно е по-добре да не правим догадки за съдбата на тия тела. Надявам се да са били насечени, изхвърлени по улиците и събрани от боклукчиите или изядени от псетата, преди самите псета да попаднат в нечий казан.

Но за двете глави касапинът намерил друго приложение. Един местен хлебар с дяволска жилка в характера купил главите от него и късно привечер ги оставил в пещта, преди да си тръгне. По онова време имало обичай местните вдовици да ползват нощем хлебарските пещи, докато жаравата още не е изгаснала; когато дошли, жените се разпищели и едва не припаднали при вида на находката.