Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 5

Пол довършва последен дипломната си работа и няма спор, че тя ще е най-добрата. Може дори да се окаже най-добра за целия курс, за историческия факултет или за колежа изобщо. Магията на неговата интелигентност е в това, че той притежава по-голямо търпение от когото и да било. Така преодолява всяко препятствие. Да преброиш сто милиона звезди, по една на секунда, каза ми веднъж той, изглежда невъзможна задача за краткия човешки живот. А всъщност би отнело само три години. Важно е съсредоточаването, готовността да не се разсейваш. Точно това му е дарбата — способност интуитивно да вижда колко много може да постигне човек, ако не бърза.

Може би затова всичко живо възлага огромни надежди върху дипломната му работа — хората знаят колко звезди е способен да преброи за три години, а на практика той работи почти от четири. Докато средният студент си измисля тема в началото на последния курс и предава работата напролет, Пол се нагърби със своята още като зелен новак. Само няколко месеца след началото на първия семестър реши да се съсредоточи върху едно рядко съчинение от времето на Ренесанса със заглавие „Хипнеротомахия Полифили“ — същинска скоропоговорка, която успявам да произнеса само защото баща ми й посвети по-голямата част от кариерата си на ренесансов изследовател. Три и половина години по-късно, само двайсет и четири часа преди крайния срок, Пол е събрал достатъчно материал, за да изкуши дори и най-придирчивите университетски програми.

Лошото е, че той очаква и аз да се радвам на славата. През зимата работихме няколко месеца заедно и постигнахме доста като екип. Едва тогава разбрах нещо, което често повтаряше майка ми: че мъжете от нашия род имат склонност да си падат по някои книги със същата страст, както и по някои жени. „Хипнеротомахия“ може и да е лишена от външен чар, но притежава лъстивата хитрост на грозна жена, бавното наркотично привличане на дълбоката тайна. Когато усетих, че почвам да залитам по бащиния си път, аз успях да се изтръгна и да размахам бяло знаме, преди да съсипя отношенията си с едно свястно момиче. Оттогава дружбата ни с Пол вече не е същата. След като дадох заден ход, той потърси помощ от един свой познат дипломиран студент на име Бил Стийн. Сега, когато наближава крайният срок. Пол е станал учудващо затворен. Обикновено говори охотно за работата си, но през последните седмици се отдръпна не само от мен, но също от Чарли и Джил, отказвайки да обели и дума на тази тема.

— Е, накъде клониш, Том? — пита Джил.

Чарли се озърта към нас откъм хладилника.

— Да — потвърждава той, — всички сме на тръни.

Ние с Джил едновременно надаваме стон. „Да бъдеш на тръни“ спада към изразите, които Чарли е пропуснал да научи в гимназията. Смяташе, че сигурно има връзка с Евангелието и трънения венец, докато някой не му го посочи в цитат от „Приключенията на Родерик Рандъм“ от Тобиас Смолет. А сега ръси същия израз за щяло и нещяло.