Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 183

Разбирам какво иска да направи, накъде иска да ме отведе. Накъдето и да било, само не тук. Открай време искам да зная как е живяла у дома, за какво са разговаряли на вечеря около масата. Представям си северната част на Нова Англия като американски Алпи — на всяка крачка планини и санбернари с буренца.

— През зимата с малката ми сестра правехме щуротии — казва Кати.

— С Мери?

Тя кимва.

— Всяка година, когато замръзваше близкото езеро, ходехме да пробиваме дупки в леда.

— Защо?

Тя се усмихва.

— За да могат да дишат рибите.

Горе пред стълбището минават гости на бала — малки късчета подвижна топлина.

— Взимахме дръжки от метли — продължава тя — и правехме дупки по цялото езеро. Както се дупчи капачка на буркан.

— За да държиш вътре светулки — казвам аз.

Тя кимва и хваща ръката ми.

— Кънкьорите ни ненавиждаха.

— Моите сестри ме водеха да се пързаляме с шейни — споделям аз.

В очите на Кати трепват искрици. Сеща се, че има едно предимство: тя е голяма сестра, а аз — малко братче.

— В Кълъмбъс няма много хълмове — продължавам аз, — тъй че ходехме все на едно и също място.

— И сестрите ти те влачеха нагоре с шейната.

— Разказвал ли съм ти вече?

— Не, просто големите сестри винаги правят така.

Не мога да си я представя как влачи шейна по нагорнището. Моите сестри са яки като мулета.

— Разказвал ли съм ти за Дик Мейфийлд? — питам аз.

— За кого?

— Момчето, с което излизаше сестра ми.

— И какво?

— Когато го чакаше да се обади, Сара не ме пускаше да припаря до телефона.

Тя усеща закачката в тона ми. И това влиза в правилото — големите сестри винаги правят така.

— Не вярвам Дик Мейфийлд да е имал моя телефонен номер.

Кати се усмихва и преплита пръсти с моите. Неволно си припомням сплетените пръсти на Пол.

— Важното е, че имаше номера на сестра ми — казвам аз. — Беше я накарал да хлътне до уши, макар че караше старо червено камаро с изрисувани отстрани пламъци.

Кейт неодобрително поклаща глава.

— Дик Жребеца и неговата машина за лов на мацки — добавям аз. — Казах го една вечер, когато беше дошъл, а майка ми ме прати да си легна без вечеря.

Дик Мейфийлд изниква пред мен като по магия. Той ме наричаше Малкия Том. Веднъж ме взе да се повозя с камарото и ми разкри една тайна. Няма значение колко си дребен. Важен е размерът на пламъка в двигателя ти.

— Мери се срещаше с един, който караше мустанг, модел шейсет и четвърта — казва Кати. — Питах я дали правят нещо на задната седалка. Тя рече, че онзи прекалено се боял да не изцапа колата.

Истории за секс, сведени до истории за коли. Начин да разговаряме за всичко и за нищо.

— Първата ми приятелка караше фолксваген — подемам аз. — Беше падал във вода и от задната седалка винаги лъхаше една особена миризма, като на сурова риба. Нищо не можеше да се прави на нея.

Тя се обръща към мен.

— Първата ти приятелка е можела да кара кола?

Почвам да мънкам, защото усещам как съм се насадил. Накрая смутено признавам:

— Аз бях на девет, а тя на седемнайсет.

Кати се разсмива. Известно време мълчим, сетне ми се струва, че най-сетне е дошъл подходящият миг.