Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 185

Аз съм твърде разсеян, за да чуя отговора. От две години си представям Пол като главен обект за майтапи в „Бръшляна“ — странния звяр, окован долу в мазето. Но сега всички абсолвенти са застанали мирно, сякаш един от старите портрети е оживял пред очите им. Лицето на Пол е напрегнато, едва ли не отчаяно; или не забелязва, че целият клуб го гледа, или не дава пет пари за това. Приближавам се да чуя за какво си говорят и виждам как Пол подава на Джил нагънат лист хартия. Картата с криптата на Колона.

Когато двамата се обръщат, всички в клуба гледат как Джил напуска залата. Абсолвентите се опомнят първи. Един след друг ръководителите на клуба почват да чукат с кокалчетата на пръстите си по маси, по парапети, по дъбовата ламперия. Пръв започва заместник-председателят Брукс, след него е ковчежникът Картър Симънс; и накрая от всички страни се разнася мощен тътен за сбогом. Паркър, все още на дансинга, удря по-силно от всички останали с надеждата да се прояви за последно. Но вече е късно. И пристигането, и оттеглянето на Джил са прецизно избрани. Той е като танцьор, който знае кога да изпълни стъпката само веднъж. Докато шумът на тълпата заглъхва, аз изтичвам след двамата.

— Ще откараме Пол до дома на Тафт — казва Джил, когато ги догонвам в Служебната стая.

— Какво?

— Трябва да вземе нещо. Чертеж.

— Сега ли отивате?

— Тафт е в полицията — повтаря той обясненията на Пол. — Пол се нуждае от превоз.

Чувствам как се въртят механизмите на съдбата. Джил иска да помогне като Чарли; иска да опровергае онова, което му казах на болничния паркинг.

Пол мълчи. По лицето му разбирам, че е трябвало да потеглят само двамата с Джил.

Каня се да обясня на Джил, че не мога, че ще трябва да тръгнат без мен, когато изведнъж всичко се обърква още повече. На прага изниква Кати.

— Какво става? — пита тя.

— Нищо — отвръщам. — Хайде да се връщаме долу.

Тя ме разбира погрешно.

— Не успях да открия Сам по телефона. Трябва да й съобщя за Тафт. Нали няма да се сърдиш, ако отида до редакцията на „Принс“?

Джил не пропуска удобния случай.

— Разбира се. И без това Том идва с нас до Института. По-късно ще се видим в катедралата.

Кати е готова да се съгласи, но изражението ми ме издава.

— Защо? — пита тя.

— Важно е — отговаря простичко Джил.

Това е един от редките случаи, когато поставя себе си на второ място.

— Добре — казва неохотно Кати и посяга да стисне ръката ми. — Ще се видим в катедралата.

Кани се да добави още нещо, когато отдолу долита страховит тътен, последван от експлозия на разбити стъкла.

Джил хуква към стълбището, ние се втурваме подир него и виждаме долу невероятно опустошение. Езеро от пурпурна течност се разлива във всички посоки, влачейки остри парчета стъкло. В центъра на опразненото от всички пространство стои Паркър Хасет, зачервен и изгарящ от яд. Току-що е повалил целия мокър бюфет заедно с лавиците, бутилките и чашите.

— Какво става, по дяволите? — обръща се Джил към един второкурсник, който стои на площадката до нас и зяпа с интерес произшествието.

— Паркър се е побъркал. Някой го нарече алкохолик и той пощуря.