Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 182

— Няма проблеми — казва Джил. — Долу е съвсем свободно.

И аз тръгвам след Кати надолу по стъпалата, гледайки как трепкат мускулите й под роклята, как движи крака и как се обтягат бедрата й.

Когато лампата светва, виждам стаята, където сме работили с Пол толкова нощи. Нищо не е променено, няма и помен от подготовката за бала. Записки, гравюри и книги се трупат на планински вериги из стаята, достигащи на места цял човешки ръст.

— Тук не е толкова топло — подхвърлям аз, колкото да кажа нещо.

Изглежда, че са намалили отоплението из цялата сграда, за да не се прегрява залата на първия етаж.

Кати хвърля поглед наоколо. Лавицата над камината е облепена с бележки на Пол; чертежите му покриват стените. Франческо Колона ни обкръжава отвсякъде.

— Може би не трябваше да идваме — казва тя.

Не знам дали се тревожи да не нарушим покоя на Пол, или той да не наруши нашия. Колкото по-дълго стоим и оглеждаме стаята, толкова повече се разраства разстоянието помежду ни. Тази вечер тук няма място за нас.

— Чувала ли си някога за котката на Шрьодингер? — питам накрая аз, защото това е единственият начин да изразя какво чувствам.

— На лекциите по философия ли?

— Няма значение къде.

Някога учителят по физика използваше котката на Шрьодингер като пример за законите на вълновата механика, макар че повечето от нас още не бяха дораснали до v=-e²/r. Въображаема котка е сложена в херметична кутия заедно с ампула цианид, която ще се строши само ако бъде задействан гайгеров брояч. Уловката е там, че никой не може да каже дали котката е жива или мъртва, преди да отвори кутията; дотогава според законите на физиката трябва да се смята, че кутията съдържа половин жива и половин мъртва котка.

— Да — казва Кати. — Защо питаш?

— Имам чувството, че в момента котката не е нито жива, нито мъртва — отвръщам. — Просто не съществува.

Кати се мъчи да проумее накъде бия.

— Искаш да отвориш кутията — казва накрая тя и сяда на масата.

Кимвам и се настанявам до нея. Масивният дъбов плот безмълвно поема теглото ни. Не знам как да кажа останалото: че поотделно сме като учения извън кутията; заедно се превръщаме в котката.

Вместо отговор тя посяга с пръст и намества кичур коса зад лявото ми ухо, сякаш съм казал нещо очарователно. Може би вече знае как да разгадае моята гатанка. Ние сме по-големи от кутията на Шрьодингер, казва тя. Също като всяка уважаваща себе си котка имаме по девет живота.

— Има ли такива снегове в Охайо? — пита Кати, за да смени темата.

Знам, че навън снеговалежът е по-силен, отколкото преди, сякаш иска да събере цялата наша зима в една-единствена буря.

— Не и през април — отговарям.

Седим на масата, само на сантиметри един от друг.

— И в Ню Хампшър — казва тя. — Не и през април.