Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 180

— Реших кой съм — казвам аз, като я придърпвам отново към себе си.

Допирът помежду ни е вълшебен, гърдите й напират да изскочат от тясното деколте.

— Кой? — пита Кати.

И двамата се задъхваме. По челото й избиват ситни капчици пот.

— Франсис Скот Фицджералд.

Кати поклаща глава и се усмихва. Връхчето на езика й се показва между зъбите.

— Не можеш. Фицджералд не е позволен.

Говорим високо, все по-близо един до друг, за да надвикаме музиката.

— Защо не? — питам аз, опирайки устни в косата й.

Шията й лъха на парфюм също както във фотолабораторията и връзката между двата момента — усещането, че всъщност сме същите, само в други дрехи — ми стига, за да изпитвам блаженство.

— Защото той е членувал в „Къщурката“ — отговаря тя, като се привежда напред. — Това е чисто богохулство.

Усмихвам се.

— И докога ще продължи всичко?

— Балът ли? До началото на църковната служба.

Трябват ми две-три секунди, за да си спомня, че утре е Великден.

— Значи до полунощ?

Тя кимва.

— Кели и другите се тревожат за посещаемостта в катедралата.

Сякаш по сигнал правим още една въртележка и насреща ни изниква Кели Данър, размахала пръст срещу някакъв второкурсник с лъскав смокинг. В този момент ми прилича на вещица, превръщаща принц в жабок. Всемогъщата Кели Данър, жената, с която дори Джил не смее да се закача.

— И ще накарат всички да отидат на службата? — питам аз. Не ми се вярва дори Кели да извърши подобен подвиг.

Кати поклаща глава.

— Затварят клуба и препоръчват на всички да отидат.

Когато говори за Кели, гласът й изтънява раздразнено, затова решавам да спра дотук. Гледам двойките около нас и неволно се сещам за Пол, който винаги изглежда самотен в „Бръшляна“.

Точно в този момент ритъмът на купона секва, защото на вратата се появява последната двойка — дошла толкова късно, че да засенчи впечатлението от всичко останали. Паркър е удържал на думата си. Косата му е боядисана в кестеняво, грижливо сресана на път от лявата страна и заедно с белия смокинг и бялата папийонка това му придава удивителна прилика с Джон Кенеди. Партньорката му, ослепителната Вероника Тери, също се е постарала. Буйната платиненоруса прическа, яркорозовото червило и плисираната рокля, която изглежда готова да се вдигне нагоре дори и без полъх от вентилацията на метрото, я превръщат в двойница на Мерилин Монро. Балът е започнал. Сред цяла зала, претъпкана с претенденти, тия двама печелят короната.