Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 173

— Хей — опитва се Чарли да смени темата, — мина ли ти от онова, дето стана там, долу?

— Кое?

— Знаеш. Приказките, дето ти ги надрънка Тафт.

Опитвам да си припомня. Бяхме в Института преди няколко часа. Сигурно това са последните му спомени.

— За татко ти.

Чарли опитва да се намести по-удобно и присвива очи от болка.

Гледам леглото и се чудя какво да кажа. Мисис Фрийман е изтормозила лекаря дотолкова, че накрая той я отвежда да продължат разговора си някъде насаме. Двамата изчезват зад една врата и коридорът опустява.

— Слушай — изрича глухо Чарли, — не позволявай на подобен човек да ти бърка в мозъка.

Типично за Чарли. На прага на смъртта да мисли за моите проблеми.

— Радвам се, че си добре — казвам аз.

Знам, че сега ще изтърси нещо мъдро, но той усеща как здраво съм стиснал ръката му и казва простичко:

— И аз.

Чарли пак се усмихва, после се разсмива.

— Дяволите да ме вземат. — Той поклаща глава. Гледа нещо зад гърба ми. — Дяволите да ме вземат — повтаря той.

Бълнува, мисля си аз. Но когато се обръщам, на прага стои Джил с букет в ръката.

— Откраднах ги от украсата за бала — казва той колебливо, сякаш не знае дали е добре дошъл. — Дано да ти харесат.

— Няма ли вино? — Гласът на Чарли звучи съвсем тихо.

Джил се усмихва смутено.

— Не ти се полага. — Той пристъпва напред и протяга ръка на Чарли. — Сестрата каза, че разполагаме с две минути. Как се чувстваш?

— Бил съм по-добре — казва Чарли. — Бил съм и по-зле.

— Мисля, че майка ти е тук — казва Джил, търсейки начин да завърже разговор.

Чарли вече се унася, но намира сили за още една усмивка.

— Тя е дребничка, та трудно се забелязва.

— Нали няма да се изпишеш тайно тази нощ? — тихо пита Джил.

Чарли вече е толкова замаян, че едва схваща въпроса.

— От болницата ли?

— Аха.

— Може и да го направя — прошепва Чарли. — Храната тук — той въздъхва — е отвратителна.

Главата му се отпуска на възглавницата точно когато сестрата пристига да ни каже, че времето е изтекло и Чарли се нуждае от почивка.

— Спи спокойно, шефе — казва Джил и оставя букета на нощното шкафче.

Чарли не го чува. Вече диша през устата.

Докато излизаме, аз се озъртам към него — проснат в леглото, омотан с бинтове и венозни системи. Напомня ми комиксите за Батман, които четях като хлапе. Рухналият гигант, възстановен от медицината. Оздравяването на тайнствения пациент, което смайва местните лекари. Мрак пада над Готам Сити, но заглавията са все същите. Днес нашият супергерой се пребори с природните стихии и оцеля, за да се оплаче от храната.

— Нали ще оздравее? — пита Джил, когато излизаме на паркинга за посетители. Саабът му е съвсем самотен и снегът се топи по все още топлия капак на двигателя.

— Надявам се.

— Гърдите му изглеждаха много зле.

Не знам какво е лечението за пострадали от изгаряне, но едва ли е много лесно да привикнеш отново със собствената си кожа.

— Не вярвах, че ще дойдеш — казвам аз.

Джил се запъва за момент.

— Съжалявам, че не бях с вас.

— Кога?

— През целия ден.

— Това шега ли е?

Той се обръща към мен.