Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 128

— Какво? — трепна Пол, който тъкмо се канеше да се изкатери на горното легло. Сигурно си помисли, че не е чул добре.

— Колко часа дневно посвещаваш на работата?

— Не знам. Може би осем.

— Тази седмица аз работех по десет. Всеки ден. А ти ще ми ходиш на сладолед!

— Нямаше ме само за десет минути, Том. И освен това тази вечер имам голям напредък. Какво ти става?

— Наближава март. Крайният ни срок е след месец.

Той не обърна внимание на местоимението.

— Ще си издействам отсрочка.

— Може би просто трябва да работиш по-усърдно.

Вероятно за пръв път Пол чуваше да изричат подобни думи пред него. Рядко съм го виждал ядосан, но тогава направо побесня.

— Аз работя усърдно. С кого си мислиш, че разговаряш?

— Вече наближавам отговора на гатанката. А ти докъде си?

— Наближаваш? — Пол поклати глава. — Ако наближаваше, нямаше да говориш така. Яд те е, защото си закъсал. Тая гатанка отдавна трябваше да си я решил. Не може да е чак толкова трудна. Просто губиш търпение.

Изгледах го яростно.

— Точно така — заяви той, сякаш от дни бе чакал възможност да го каже. — Аз почти съм готов със следващата гатанка, а ти още се туткаш с предишната. Но не исках да те закачам. Всеки си има свой ритъм на работа, а ти дори не търсиш помощ от мен. Чудесно, оправяй се както знаеш. Само недей да ми прехвърляш вината.

Тази нощ не си проговорихме повече.

Ако го бях послушал, сигурно щях да науча урока по-рано. Но вместо това сторих какво ли не, за да докажа, че Пол не е прав. Почнах да работя до късни нощи и да ставам в ранни зори. Всеки ден връщах стрелката на будилника петнайсет минути назад, като се надявах той да забележи това налагане на най-строга дисциплина в неподредените дотогава кътчета от живота ми. Всеки ден намирах нов начин да отделя още повече време за Колона и всяка нощ пресмятах отработените часове както комарджия брои монети. Осем в понеделник; девет във вторник; по десет в сряда и четвъртък; почти дванайсет в петък.

Какво общо има между сляп бръмбар, нощна сова и орел с крива човка? Изсушени бръмбари носорози се закачат на шията на пеленачетата като лекарство против болести, пишеше Плиний; майските бръмбари правят отровен мед и умират, ако попаднат в местността Кантаролета близо до Тракия; черните бръмбари се събират в тъмни кътчета и могат да бъдат намерени предимно в баните. Но слепи бръмбари?

Спестих още време, като престанах да се храня в „Манастира“ — всяко ходене до Проспект авеню ми отнемаше половин час, а навярно губех и още толкова с празни разговори на масата. Отказах се да работя в Председателската стая в „Бръшляна“, както за да не се виждам с Пол, така и за да пестя минути от ходенето дотам. Сведох телефонните разговори до минимум, бръснех се и се къпех само при крайна необходимост, оставях Чарли и Джил да посрещат посетителите и превърнах в същинско изкуство умението да икономисвам от скромните житейски потребности.

Какво общо има между сляп бръмбар, нощна сова и орел с крива човка? От съществата, които умеят да летят и нямат кръв, пише Аристотел, някои са твърдокрили като бръмбарите; от птиците, които летят нощем, някои имат закривени нокти като нощния гарван и совата; а на стари години горната половина от човката на орела постепенно става все по-дълга и крива, тъй че накрая птицата бавно умира от глад. Но какво общо имаше между тези три същества?