Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 127

Естествено, Кати имаше право. Вината бе моя. От седмици се борех с четвъртата гатанка — Какво общо има между сляп бръмбар, нощна сова и орел с крива човка? — и чувствах, че късметът ми е пресъхнал. В интелектуалния свят на Ренесанса животните бяха много хлъзгава тема. През същата година, когато Карачи нарисувал гравюрата си Omnia Vincit Amor, един италиански професор на име Улисе Алдровани публикувал първия от своите четиринайсет тома, посветени на естествената история. В един от най-знаменитите примери за своя подход към класификацията Алдровани отделил само две страници на различните породи пилета, после добавил още триста страници за ролята на пилето в митологията, готварски рецепти с пилешко и дори козметични процедури, свързани с яйца и пилета.

От своя страна върховният авторитет на древния свят по животинските въпроси Плиний Стари поставял еднорозите, василиските и мантикорите точно между носорозите и вълците, добавяйки описания как кокошите яйца могат да определят пола на нероденото още дете. След десет дни взиране в гатанката почвах да се чувствам като един от делфините, които описва Плиний — очарован от човешката музика, но неспособен да сътвори своя. Несъмнено с тази гатанка Колона бе имал предвид нещо много умно; просто аз бях твърде тъп за неговата магия.

Първият пропуснат срок за дипломната ми работа дойде три дни по-късно, когато, затънал до уши във фотокопия от трудовете на Алдровани, аз изведнъж осъзнах, че черновата на последната глава за „Франкенщайн“ лежи недовършена на бюрото. Моят научен ръководител доктор Монтроуз, лукав стар преподавател по английска литература, видя кървясалите ми очи и реши, че работя по нещо голямо. Без изобщо да подозира, че безсънните нощи нямат нищо общо с Мери Шели, той ми даде отсрочка. Тя също изтече и тъй тихомълком започна най-мрачният период от абсолвентската ми година — върволица от седмици, през които сякаш никой не забелязваше как бавно се отдръпвам от собствения си живот.

Проспивах сутрешните лекции, а на следобедните обмислях отговори за гатанката. Неведнъж ми се случваше вечер да видя как Пол прекъсва работа по-рано и отива заедно с Чарли да хапнат по сандвич в „Свинското кътче“. Винаги ме канеха, после питаха дали да ми донесат нещо, но аз вечно отказвах — отначало защото се гордеех с аскетизма на новия си живот, а по-късно, защото виждах нещо недостойно в начина, по който изоставяха работата си. Една вечер, когато Пол тръгна за сладолед заедно с Джил, вместо да превива гръб над „Хипнеротомахия“, аз за пръв път реших, че той не влага достатъчно труд в съдружеското ни начинание.

— Изпускаш целта от поглед — казах му аз. Очите ме боляха, защото се налагаше да чета на тъмно, а точно сега отчаяно се нуждаех от тях.