Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 118

— Кога е направил изчислението си Ератостен? — попитах аз.

— Около двеста години преди Христа.

Това решаваше въпроса.

— Мисля, че бъркаш — казах аз. — Дотук всички гатанки бяха свързани с ренесансовите познания, ренесансовите открития. Той ни изпитва върху онова, което са знаели хуманистите през петнайсети век.

— Моисей и cornuta бяха свързани с лингвистиката — каза замислено Пол, сякаш опитваше идеята на вкус. — Корекция на погрешни преводи, както е сторил Вала с „Дарът на Константин“.

— А гатанката с ритмомахия беше от математиката — продължих аз. — Значи Колона няма пак да използва математика. Мисля, че всеки път избира различна дисциплина.

Едва когато Пол се смая от яснотата на моето мислене, аз осъзнах, че ролята ми вече е променена. Сега бяхме равни, съдружници в голямото начинание.

Започнахме да се срещаме всяка вечер в „Бръшляна“. По онова време той поддържаше Председателската стая в приличен вид, защото очакваше Джил да надникне всеки момент. Аз вечерях горе с Джил и Кати, която само след броени седмици щеше да се включи в юруша, после слизах долу при Пол и Франческо Колона. Смятах, че няма нищо лошо в това да я оставям сама — нали си имаше предостатъчно грижи да се подготви за приемане в клуба. Заета с ритуалите, тя сякаш не забелязваше отсъствията ми.

Но вечерта, след като за трети път пропуснах утринното бягане, всичко се промени. Мислех, че съм на косъм от решението на гатанката, когато тя по чиста случайност разбра как прекарвам времето си далече от нея.

— Това е за теб — каза тя, влизайки в нашата стая в общежитието.

Джил пак бе забравил вратата отключена, а Кати вече не чукаше, когато смяташе, че съм сам.

Носеше ми чаша супа от близкия гастроном. Мислеше, че през цялото време работя в уединение над дипломната си работа.

— Какво правиш? — попита тя. — Пак ли се бориш с „Франкенщайн“?

После видя разпръснатите наоколо книги — всяка свързана по един или друг начин с Ренесанса.

Не бях и подозирал, че може да лъжеш, без сам да усетиш. Седмици наред я бях залъгвал с какво ли не — с Мери Шели; с безсъницата; с жестоката натовареност, заради която ставаше все по-трудно да бъдем заедно — и накрая приливът ме понесе, отдалечи ме от истината тъй плавно, че всеки ден разстоянието изглеждаше същото. Мислех си, че тя знае за работата ми с Пол, но просто не желае да слуша. До това споразумение бяхме стигнали, без да разменим нито дума.

Последвалият разговор се състоеше предимно от мълчание. Тя ме гледаше, аз се мъчех да устоя на погледа. Накрая Кати остави супата върху шкафчето и закопча палтото си. Огледа стаята, сякаш искаше да запомни кое къде се намира, после прекрачи към вратата и освободи резето, преди да излезе.