Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 119

Тази вечер щях да й се обадя — знаех, че го очаква, знаех, че се е прибрала сама и е седяла до телефона, както ми разказаха по-късно нейните съквартирантки — но нещо ми попречи. Фантастична любовница бе тази книга — показваше ивица голо бедро в най-подходящия миг. Точно когато Кати си тръгна, аз изведнъж проумях отговора на гатанката; и също като дъх на парфюм или поглед към дълбоко деколте, това ме накара да забравя всичко останало.

Хоризонтът в картина, това беше отговорът — точката на събиране в изобразителната перспектива. Гатанката не беше от математиката, а от живописта. По стил съвпадаше с другите гатанки, наблягаше върху характерна за Ренесанса дисциплина, развита от същите хуманисти, които явно защитаваше Колона. Търсеното измерение бе разстоянието в braccia от предния план на картината, където стоят основните персонажи, до теоретичната линия на хоризонта, където земята се среща с небето. И като си спомних проявеното от Колона предпочитание към Алберти в архитектурата, когато Пол използва „De re aedificatoria“ за разгадаване на първата гатанка, аз най-напред потърсих отново Алберти. Възнамерявам да рисувам върху пространството, пишеше Алберти в един трактат, който открих сред книгите на Пол.

„Аз решавам колко големи желая да бъдат човешките фигури на преден план. Разделям човешката височина на три части, което е пропорционално на общоприетата мярка, наречена braccio; защото, както личи по разположението на крайниците, три braccia приблизително се равняват на средния човешки ръст. Подходящото положение на централната точка над основната линия не бива да се изобразява по-високо от човешкия ръст в картината. Затова прокарвам черта през централната точка и за мен тази черта е границата, която нищо не бива да надхвърля. Ето защо хората, изобразени по-надалече, са много по-дребни от близките.“

Както личеше от придружаващите илюстрации, централната черта на Алберти представляваше хоризонта. Според неговата система тя се разполагаше на същата височина, както човешка фигура, стояща на преден план, която от своя страна беше висока три braccia. Отговорът на гатанката — колко braccia има от нозете на човека до хоризонта — бе точно този: три.

На Пол му трябваше само половин час, за да съобрази как да използва ключа. Първите букви от всяка трета дума в следващите глави изписваха новото послание на Колона.

„Сега, читателю, ще ти разкажа как бе съставено това съчинение. С помощта на своите братя изучих кодовите книги на арабите, евреите и други древни народи. Изучих системата, наричана от кабалистите гематрия, според която, когато в Битие пише, че Авраам извел 318 мъже, за да помогнат на Лот, разбираме, че числото 318 означава само Авраамовия слуга Елиезер, защото това е сборът от еврейските букви в името на Елиезер. Научих хитрините на гърците, чиито богове говорели със загадки и чиито генерали, както описва Митотвореца в своята «История», укривали словата си хитроумно като например Хистей, който татуирал послание върху темето на своя роб, а сетне Аристагор обръснал главата на човека и прочел какво е написано.

Ще ти разкрия имената на онези учени мъже, чиято мъдрост изкова моите гатанки. Помпонио Лето, маестро на Римската академия, ученик на Вала и стар приятел на семейството ми, ме учеше на езици и превод там, където собствените ми очи и уши не се справяха. В изкуствата и хармонията на числата ме ръководеше французинът Жак Льофевр д’Етапл, почитател на Роджър Бейкън и Боеций, познавач на всички видове изчисления, които собственият ми разум не можеше да осветли. Великият Алберти, изучил изкуството си от майсторите Мазачо и Брунелески (дано геният им никога не бъде забравен), ме запозна преди много години с науката за хоризонта в живописта; възхвалявам го днес и навеки. Знанието за свещените писания на потомците на Хермес Трижди великия, пръв пророк на Египет, дължа на мъдрия Фичино, майстор на езиците и философиите, който няма равен сред последователите на Платон. И най-сетне на Андреа Алпаго, ученик на достопочтения Ибн ал Нафис, съм дълбоко задължен за въпросите, които тепърва ще се разкриват; и дано на този принос бъде погледнато по-благосклонно, отколкото на всички останали, тъй като именно в изкуството на човека да изучава самия себе си, което дава и основа на всички други изследвания, можем най-отблизо да съзерцаваме съвършенството.

Това, читателю, са моите премъдри приятели, научили каквото аз не успях, сбрали знания, що в предишни времена бяха незнайни за всички люде. Един по един те склониха пред едничката ми молба; всеки в тайна от другите измисли гатанка, на която само аз и той знаем отговора, и която само друг любител на знанията ще може да разгадае. Същите тези гатанки вмъкнах из моя текст в последователност, която не разкрих никому; и единствено отговорът може да доведе до верните ми слова.

Всичко това сторих, читателю, за да опазя тайната си, но и за да я предам на теб, ако откриеш какво съм написал. Разгадай само още две гатанки и аз ще започна да ти разкривам същината на моята крипта.“