Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 116

— Добре — отвърнах аз, като си мислех, че й спестявам неудобното положение. — Хайде да поговорим за нещо друго.

И тъй навлязохме в период от няколко приятни седмици, изградени върху също тъй абсолютно недоразумение, както и онова, от което започнахме. През първия месец на нашето познанство, до нощта, когато остана при мен в общежитието, Кати си бе изградила фасада за пред мен, опитвайки да изобрази нещо, което си мислеше, че желая; а през втория месец аз й отвърнах със същото. Избягвах да споменавам пред нея за „Хипнеротомахия“ — не защото бе намалило влиянието на книгата върху живота ми, а защото си мислех, че гатанките на Колона я плашат.

Ако знаеше истината, Кати би се тревожила съвсем основателно. „Хипнеротомахия“ бавно почваше да изблъсква настрани всичките ми останали мисли и интереси. Балансът, който смятах, че съм постигнал между дипломната работа на Пол и моята — валсът на Мери Шели с Франческо Колона, който си представях все по-ярко след всеки ден, прекаран с Кати — прерастваше в борба за надмощие и Колона постепенно печелеше.

И все пак, още преди да го осъзнаем, из всяко кътче на съвместното ни съществуване почнаха да изникват пътечки. Тичахме по един и същ маршрут всяка сутрин; спирахме в едни и същи кафенета преди лекции; и по един и същ начин я вмъквах тайно в моя клуб, когато ми се свършваха определените бройки за посещения. В четвъртък вечер ходехме с Чарли да танцуваме в „Манастира“; в събота вечер играехме билярд с Джил в „Бръшляна“; в петък вечер, когато клубовете на Проспект стрийт замлъкваха, ходехме да гледаме как приятелите ни играят шекспирови комедии или отивахме на концерт, или на църковни хорови изпълнения в другия край на градчето. Приключението от нашите първи дни постепенно разцъфна в нещо ново — чувство, каквото не бях изпитвал нито с Лана, нито с някоя от нейните предшественички. Мога да го сравня само с усещането да се завърнеш у дома, да навлезеш в едно равновесие, което не се нуждае от поддръжка, сякаш везните на моя живот я бяха чакали открай време.

Когато за пръв път забеляза, че не мога да заспя, Кати почна да ми рецитира едно от произведенията на любимия си автор и аз последвах Любопитния Джордж до края на света, където клепачите ми бавно натежаха. След това имаше още много нощи, когато се мятах в леглото, и Кати винаги намираше разрешението. Среднощни повторения на сериала „Полева болница“; дълго четене на Камю; радиопредавания, с които бяхме свикнали у дома, а сега едва успявахме да ги хванем в ефира. Понякога оставяхме прозорците отворени, за да чуваме дъжда в края на февруари или разговорите на пияни първокурсници. Дори си измислихме игра за безсънните нощи. Франческо Колона едва ли би я сметнал за толкова поучителна, колкото ритмомахия, но на нас ни харесваше.

— Камю се казвал онзи тип — подхващах аз.

Когато се усмихваше нощем, Кати приличаше на чеширски котарак в тъмното.

— В Алжир го тръшнал тежък грип — отговаряше тя.