Читать «Шифърът на Джеферсън» онлайн - страница 3
Стив Бери
Качи се в каретата. Удбъри го последва. Конете потеглиха в дъжда. Той вече не усещаше студа, не се чувстваше стар и уморен. Усети прилив на сила. Както преди две години, по време на една екскурзия с параход до Фредериксбърг, когато някакъв уволнен от него морски офицер с психически проблеми беше окървавил лицето му. Това беше първият случай на физическо нападение срещу американски президент. Впоследствие Джаксън отказа да повдигне обвинения срещу този човек и отхвърли идеята на съветниците си да ходи с постоянна охрана. Пресата вече го беше провъзгласила за крал, Белият дом бе наречен кралски двор. Той нямаше никакви намерения да налива още вода в тази мелница.
Днес обаче един човек се беше опитал да го убие. Нов прецедент в историята на страната. Политическо убийство. Един акт, който бе по-подходящ за Европа и Древния Рим. Акт срещу тирани, монарси и аристократи, но не и срещу демократично избрани лидери.
– Знам кой стои зад това! – мрачно промърмори той, обръщайки се към Удбъри. – Те нямат кураж да се изправят открито срещу мен и затова прибягват до услугите на някакъв луд!
– За кого говорите?
– За предателите – отвърна Джаксън и това бяха единствените му думи.
Но разплатата щеше да бъде жестока.
ПЪРВА ЧАСТ
1.
Котън Малоун допусна не една, а две грешки.
Първата беше присъствието му на петнайсетия етаж на хотел "Гранд Хаят", където се беше озовал по молба на бившата си шефка Стефани Нел, изпратена по имейл преди два дни. Среща в събота в Ню Йорк. Вероятно за да обсъдят нещо на четири очи, със сигурност важно. Въпреки това той бе направил опит да я потърси в централата на отряда "Магелан" в Атланта, но от там бе получил кратък и категоричен отговор: "Извън офиса за шест дни, ЗК".
Нямаше смисъл да пита къде е. ЗК означаваше "забранени контакти". В смисъл – чакай аз да те потърся.
Преди години и той беше същият: оперативен агент, който сам определя най-подходящия момент за появата си. Но това беше малко необичайно за ръководителя на "Магелан". Стефани отговаряше за всичките дванайсет агенти, които работеха под прикритие. Контролът беше основната ѝ задача. Трябва да се беше случило нещо много необичайно, за да премине в статут ЗК.
Той и Касиопея Вит решиха да прекарат заедно уикенда в Ню Йорк. След като узнаеха какво иска Стефани, щяха да вечерят някъде и да отидат на театър. За целта долетяха от Копенхаген още предишния ден и отседнаха в хотел "Сейнт Реджис", на няколко преки северно от мястото, на което Котън се намираше в момента. Изборът беше на Касиопея, а той не възрази, защото тя поемаше разноските както обикновено. А и нямаше как да възрази на кралската обстановка, спиращата дъха гледка и апартамента, който беше по-голям от жилището му в Копенхаген.
