Читать «Шифърът на Джеферсън» онлайн - страница 2

Поддържането на равновесие бе трудно, дори за човек с твърда ръка като него.

Но по-лошото беше, че самият той започваше да губи интерес към политиката. Всички големи битки бяха зад гърба му. До края на политическата му кариера оставаха само две години. Затова беше сдържан по въпроса за трети мандат. Ако не за друго, то поне защото подобна възможност държеше враговете му на разстояние.

Дълбоко в себе си знаеше, че няма да се кандидатира. Щеше да се оттегли в Нашвил. У дома, в Тенеси и любимия си Хърмитидж.

Но първо трябваше да реши въпроса с пистолета.

Добре облеченият непознат с гъста черна брада беше изскочил от тълпата. Лъскавият пистолет в момента беше насочен към гърдите му. Генерал Джаксън беше водил победоносни сражения с англичани, испанци и индианци. Зад гърба си имаше и един успешен дуел, по време на който бе убил противника, за да спаси честта си. Не изпитваше страх от никого. Най-малкото пък от този глупак насреща си, чиито устни и ръка видимо трепереха.

Младият мъж натисна спусъка. Ударникът изщрака. Капсулата се взриви.

Острият звук отекна в каменните стени на ротондата. Но барутът в цевта не се запали, тъй като нямаше искра. Засечка.

По лицето на нападателя се изписа ужас. Джаксън знаеше какво се беше случило. Виновен беше студеният и влажен въздух. Беше водил много сражения под дъжда и отдавна знаеше колко е важно да държиш барута си сух.

Той се понесе напред, стиснал бастуна си с две ръце като копие. Мъжът захвърли пистолета и извади друг. Дулото му беше на сантиметри от гърдите на Джаксън. Капсулата изтрещя, но отново нямаше искра. Още една засечка.

Удбъри хвана ръката на президента миг преди върхът на бастуна да потъне в корема на нападателя. Министърът на военноморския флот сграбчи другата. Мъж във военна униформа се хвърли върху непознатия, следван от още няколко членове на Конгреса, сред които беше и Дейвид Крокет от Тенеси.

– Пуснете ме! – изкрещя Джаксън. – Знам откъде идва тоя тип!

Но министрите продължаваха да го държат здраво.

Нападателят размаха ръце, после тялото му се свлече.

– Пуснете ме! – отново извика Джаксън. – Аз мога да се защитавам!

Нападателят беше изправен на крака и предаден на униформените полицаи.

– Цял живот съм чакал да видя такъв мръсник и Господ най-после откликна на желанието ми! – процеди Крокет.

Нападателят започна да крещи. Бил кралят на Англия и щял да забогатее само ако убие Джаксън.

– Трябва да изчезваме от тук – прошепна в ухото му Удбъри. – Този човек явно е луд.

– Нищо подобно! – отсече Джаксън. – Този човек е оръдие на заговор!

– Елате, сър – настоя министърът на финансите и го поведе към каретата, която чакаше под ситния дъжд.

Джаксън се подчини, но гневът продължаваше да кипи в него. Беше напълно съгласен с това, което преди време беше казал Ричард Уайлд, конгресмен от Джорджия. Слуховете са стоглава ламя, от която се раждат легендите. Надяваше се да е така. Беше се изправил срещу убиеца без капчица страх. Дори двата пистолета не го бяха накарали да трепне. Всички присъстващи бяха станали свидетели на смелостта му. И, слава на Бога, провидението го беше спасило. Вече наистина беше убеден, че е предопределен да води народа си към слава и успехи.