Читать «Шифърът на Джеферсън» онлайн - страница 5
Стив Бери
Тази лимузина се използваше само от един човек. Президентът Дани Даниълс. Кортежът спря до тротоара пред "Чиприани". Вратите се отвориха.
Трима агенти на Сикрет Сървис изскочиха навън, огледаха обстановката и направиха знак на колегата си в колата. От нея слезе Дани Даниълс. Високият широкоплещест мъж беше облечен с тъмен костюм, бяла риза и светлосиня вратовръзка.
До ушите на Малоун долетя тихо бръмчене. Очите му потърсиха източника. Странният уред до прозореца беше оживял. Екнаха два изстрела. Прозорецът в другия край на стаята се пръсна. Ситни късчета стъкло полетяха към тротоара на трийсет метра по-надолу. В стаята нахлу студен въздух, примесен с грохота на големия град. Разнесе се жужене. Дулото се разтегна като телескопична антена и щръкна навън от прозоречната рамка.
Малоун погледна надолу. Счупеното стъкло беше привлякло вниманието на президентската охрана. Няколко глави се бяха вдигнали нагоре, към фасадата на "Гранд Хаят".
Дулото на устройството се показа навън. Дум, дум, дум.
Изстрелите бяха предназначени за президента на Съединените щати. Агентите събориха Даниълс на тротоара и го прикриха с телата си.
Малоун пъхна плика във вътрешния си джоб, прекоси стаята с няколко скока и сграбчи алуминиевата рамка. Тя обаче не помръдна. Очите му потърсиха кабели, но не откриха такива. Вероятно устройството се управляваше дистанционно и продължаваше да бълва високоскоростни куршуми. Малоун видя как агентите се опитват да вкарат президента обратно в лимузината. Ако успееха, той щеше да бъде в безопасност под надеждното прикритие на дебелата броня.
Устройството продължаваше да стреля. Малоун скочи на прозореца, опитвайки се да запази равновесие на рамката. Свободната му ръка сграбчи алуминиевата кутия. Целта му беше да я разклати, странично или нагоре-надолу, за да я отклони от мишената. За миг успя да отклони дулото наляво, но вътрешните механизми бързо го върнаха на предишната позиция.
Долу, възползвайки се от временното отклонение на огъня, агентите успяха да вкарат президента обратно в лимузината и тя потегли с пронизително свирене на гумите. Тримата агенти останаха пред входа на "Чиприани" заедно с полицаите, които вече бяха там. Всички бяха с оръжие в ръце.
Разнесоха се изстрели и Малоун осъзна втората си грешка. Полицията стреляше по него.
2.
За Куентин Хейл нямаше нищо по-приятно от плъзгането по пенестите вълни с издути от вятъра платна. Той беше типичен представител на хората, за които казват, че в жилите им тече не кръв, а морска вода.
Платноходите били работните коне в океана през XVII и XVIII век. Малки, едномачтови, с лесно разгъващи се платна, бързи и маневрени. С решаващото предимство на плиткото газене. Екипажите им били до седемдесет и пет човека, а въоръжението – 14 оръдия. Съвременното им превъплъщение беше по-голямо – с дължина 85 метра и корпус от последно поколение композитни материали вместо от дърво, леко и пъргаво за управление. Без тежестта на оръдия, с красив силует, този плавателен съд беше истинска наслада за окото и душата. Бе направен с единствената цел да пори безбрежните води на океана и бе претъпкан с играчки. Суперлуксозните му кабини предлагаха всички удобства за дванайсет гости, а екипажът му се състоеше от шестнайсет души, повечето от тях наследници на хора, които бяха служили на фамилията Хейл още от времето на Американската революция.
