Читать «Шифърът на Джеферсън» онлайн - страница 6

– Защо правиш това, Куентин? – изкрещя жертвата му. – Защо?!

Хейл погледна мъжа, който лежеше на палубата в клетка от метални винкели. Главата и гърдите му бяха оковани. Отделни железа стягаха торса и бедрата му. Преди стотици години подобни клетки били изработвани "по поръчка" за жертвите, но тази беше още по-усъвършенствана. Желязната обвивка около главата на мъжа беше толкова плътна, че не позволяваше дори най-малкото помръдване на челюстите. Устата му умишлено не беше запушена.

– Ти нормален ли си? – извика жертвата. – Това си е чисто убийство!

– Наказанието за предателите не е убийство – отвърна Хейл, очевидно засегнат от обвинението.

Окованият мъж отговаряше за финансите на фамилията, също като баща си и дядо си преди това. Живееше в прекрасно имение на брега на океана във Вирджиния. Компанията "Хейл Ентърпрайсиз" имаше представителства по целия свят и в тях работеха над триста души. Във ведомостите на корпорацията фигурираха много счетоводители, но специално мъжът, който лежеше на палубата, беше освободен от бюрократични формалности и отговаряше лично пред Хейл.

– Заклевам ти се, Куентин! – изкрещя той. – Не съм им предал нищо повече от най-обща информация!

– Дано да казваш истината, защото от това зависи животът ти – отвърна Хейл, умишлено обнадеждавайки жертвата си. Този човек трябваше да проговори.

– Дойдоха да ми връчат призовка. Те вече знаеха отговорите на всички въпроси. Предупредиха ме, че ако не им сътруднича, ще ми отнемат всичко и ще ме хвърлят в затвора.

Счетоводителят се разрида. Отново.

Те бяха от Данъчната служба. В едно ранно утро бяха нахлули в офисите на "Хейл Ентърпрайсиз". По същото време други техни колеги се бяха появили в осем банки на територията на страната с искане за финансова информация както за корпорацията, така и лично за Хейл. И банките бяха отстъпили. Нищо чудно, защото бяха американски. В тази страна почти нямаше закони, които да защитават банковата тайна. Именно затова всички движения по сметките във въпросните институции се придружаваха от прецизно поддържана документация. За разлика от чуждестранните банки, най-вече швейцарските, за които тайната на влоговете отдавна се беше превърнала в национална мания.

– Те знаят за сметките в Ю Би Ес! – изкрещя счетоводителят, опитвайки се да надвие воя на вятъра и плясъка на вълните. – Бях принуден да ги спомена, но нищо повече! Заклевам се!

Хейл извърна поглед към развълнуваното море. Жертвата му лежеше на задната палуба, на крачка от джакузито и басейна, далеч от очите на случайно срещнати ветроходци. Досега не бяха забелязали нито един.

– Какво можех да направя? – проплака счетоводителят. – Банката ни предаде!