Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 179

— Всъщност вече говорих с Негова милост относно позицията на магистрат в Колнора.

— Магистрат, а? Искаш собствен град? Допада ми идеята. Смяташ ли, че ще се оправиш с Диаманта? Предполагам. Така че защо не? Смятай го за изпълнено, лорд магистрате. Но настоявам да не поемаш поста до Зимния фестивал. Искам те тук за празниците.

— Етелред ще се жени и ще бъде обявен за император — обясни Салдур. — Самият патриарх ще ръководи церемонията. Също така и ще изгорим една прословута вещица.

— Не бих го пропуснал.

— Отлично! — Етелред се ухили. — Убеден съм, че условията в града ти допадат? Ако не, камерхерът може да се погрижи.

— Къщата е идеална. Много сте любезен, милорд.

— Все още не разбирам защо просто не останеш в двореца.

— Много по-лесно е да работя, ако не бъда виждан тук прекалено често. А сега, ако ме извините, трябва…

— Тръгваш си? — попита разочаровано Етелред. — Но ти едва дойде. Такива новини трябва да бъдат отпразнувани. Не ме обричай да пирувам със стар духовник и меланхоличен граф. Ще наредя да донесат вино и говеждо. Ще има музика, танцьори и жени, ако желаеш. Какви предпочиташ, Мариус? Дебели или слаби, светли или тъмни, дръзки или хрисими? Уверявам те, камерхерът може да изпълни всяка поръчка.

— Уви, милорд, останала ми е недовършена работа, която изисква вниманието ми.

Етелред се навъси.

— Много добре, ала те искам тук за празниците. Настоявам.

— Разбира се, милорд.

Мерик излезе, докато имперските водители се поздравяваха. Отвън чакаше нова карета, теглена от четири бели коня. На капрата стоеше униформен кочияш. На седалката имаше пакет от градския шериф. Мерик бе предложил бренди за бартер и мъжът бе прегърнал възможността. Бутилка качествен ликьор в замяна на безполезните остатъци от лов на вещица — рядко му се усмихваше такъв късмет. Разопаковайки пакета, Мариус прокара пръсти по лъскавата роба.

Каретата се изкачи по Хълма и сви по улица Пирен, където се намираше един от по-заможните квартали в града. Макар къщите да не бяха огромни, бяха издигнати с вкус и елегантни. Прислужник усърдно изчакваше да поеме ботушите и наметалото, а друг стоеше наблизо с чаша топъл сайдер. Мерик вече не пиеше вино или бира, бе развеселен да види, че и за тази му привичка бе помислено. Седеше в салона, заобиколен от червеникавите мебели и облицовката от тъмно дърво, отпиваше и се вслушваше в пропукването на камината.

На вратата се почука. Почти се изправи, когато зърна един от слугите си да се отправя към фоайето.

— Къде е тя, Мерик? — чу гневен глас.

Миг по-късно лакеят въведе двамина.

— Моля седнете, господа — Мерик се отпускаше в удобния си фотьойл, греейки ръцете си на чашата. — Някой от вас ще желае ли питие, преди да пристъпим към бизнес? Слугите ми могат да ви донесат всичко, но трябва да изтъкна, че сайдерът е изключително добър.

— Казах, къде е тя?

— Успокойте се, господин Деминтал. Дъщеря ви е добре, скоро ще я видите. Брилянтно изпълнихте своята част от сделката, а аз винаги държа на дума си. Просто бих желал да обсъдя някои детайли. Чиста формалност, разбирате. Първо, нека да ви поздравя, Уайът. Нали мога да те наричам така? Свърши отлична работа. По ти дава изключително високи оценки в доклада си.