Читать «Изумрудената буря» онлайн - страница 180

— Твърди, че си помогнал Ройс и Ейдриън да се качат на борда и че дори след неочакваното потапяне, бързата ти мисъл спасила заповедите и мисията. Изключително съм впечатлен как си спечелил доверието на Ройс — което не е никак лесно постижение, ако позволиш да добавя. Трябва да си бил изключително убедителен, което е потвърдено и от успеха ти да убедиш пристанищните власти в Тур Дел Фур, че Ройс и Ейдриън са дошли да унищожат крепостта. Убеден съм, че единствено благодарение на блестящите ти умения мисията се увенча с успех.

Мерик отпи глътка сайдер и се усмихна.

— Имам само един въпрос. Знаеш ли къде са сега Ройс и Ейдриън?

— Мъртви. Убити от гоблините или от властите на Тур Дел Фур — който е стигнал първи до тях.

— Позволи ми да се усъмня в това. Ройс не е лесен за убиване. Измъквал се е от много по-трудни ситуации. Бих рекъл, че е имал необичаен късмет, ала зная много добре как е живял. Съмнявам се, че дори смъртта би могла да го задържи дълго.

— Искам дъщеря си — веднага — тихо рече Уайът през стиснати зъби.

— Разбира се, разбира се. Господин По, ще бъдете ли тъй любезен да я доведете? Третата врата вляво — Мерик му подаде ключ. — Наистина, Уайът, ти си много способен. Бих могъл да те използвам.

— Нима смяташ, че това ми е харесало? Колко стотици умряха заради мен?

— Не мисли по този начин. Мисли като за задача, която си изпълнил с размах. Не виждам често талант като твоя. Бих могъл да се възползвам от уменията ти. Присъедини се към мен и ще бъдеш добре компенсиран. В момента работя върху друг проект, даден ми от дори още по-рентабилен възложител. В състояние съм да уредя множество добри неща за теб. Двамата с дъщеря ти можете да живеете като феодали. Какво би казал за свой собствен имот?

— Ти отвлече дъщеря ми. Единствената свързана с теб работа би била да уредя смъртта ти.

— Не бъди тъй драматичен. Ето, виждаш ли? Ето я. Жива и здрава.

По се появи, придружаващ младо момиче. Беше на около десет, със светлокестенява коса, стегната на кок. Носеше елегантна синя рокля и кожени обувки.

— Татенце! — викна тя.

Уайът притича, прегръщайки я.

— Нараниха ли те, миличка?

— Не, нищо ми няма. Купиха ми тази красива рокля и ми дадоха тези обувки. И играехме игри.

— Това е добре, сладката ми — обръщайки се към Мерик, Уайът запита. — Ами Елдън?

— Все още е в Колнора. Предполагам те чака. Уайът, наистина трябва да помислиш над предложението ми. Ако не друго, поне заради безопасността си.

Уайът бясно се извъртя.

— Свърших ти работата! Каза, че съм я бил свършил брилянтно! Защо ни заплашваш сега!

Мерик погледна момичето.

— По, в кухнята има бисквити, които на Али ще се усладят.

Уайът я притисна към себе си.

— Не се притеснявай, сега ще се върне.

— Обичаш ли бисквити? — попита я По. Момиченцето кимна, поклащайки глава. Погледна към баща си.