Читать «Авемпарта» онлайн - страница 34

Ариста взе чашата, кимна на Карлтън и отпи.

— Виното е внесено от „Подправки Вандън“ в Делгос — уведоми я архиепископът. — Нямам представа къде се намира Монтмърси, но виното им е невероятно. Не мислите ли?

— Трябва да се извиня — нервно каза Ариста. — Не бях уведомена, че ще дойда директно тук. Смятах, че ще имам възможност да се освежа след дългото пътуване. Обикновено изглеждам много по-прилично. Може би трябва да се оттегля и да се срещнем утре?

— Изглеждате чудесно. Не зависи от вас. Прекрасните млади принцеси са благословени с това. Епископ Салдур е постъпил правилно, довеждайки ви директно тук, дори повече, отколкото той предполага.

— Случило ли се е нещо? — запита Салдур.

— Отгоре дойдоха сведения — той погледна към тавана и го посочи — буквално, че Луис Гай ще пътува с нас.

— Стражът?

Галиен кимна.

— Това може да е добре, не мислите ли? Той ще доведе контингент серети, нали? Това ще спомогне за реда.

— Убеден съм, че това е и намерението на патриарха. Аз обаче съм запознат с методите на действие на стража. Той няма да ме послуша и ще действа с тежка ръка. Но не това сме се събрали да обсъждаме.

Той поспря за момент, пое си дъх и отново насочи вниманието си към Ариста.

— Кажи, детето ми, какво знаеш за Есрахаддон?

Сърцето на Ариста прескочи, но тя не каза нищо.

Епископ Салдур постави ръка върху нейната и се усмихна:

— Мила, вече знаем, че месеци наред си го посещавала в Гутария и че ти е преподал каквото могъл от гнусната си черна магия. Също така знаем, че Олрик го е освободил. Но нищо от това няма значение сега. Интересува ни къде е той и дали се е свързвал с теб след излизането си от затвора. Ти си единственият човек, комуто се доверява и следователно единствената, към която би се обърнал. Кажи ни, дете, говорила ли си с него?

— Заради това ли ме доведохте тук? За да ви помогна да откриете предполагаем престъпник?

— Той е престъпник, Ариста — каза Галиен. — Независимо от казаното от него, той…

— Откъде знаете какво ми е казал? Да не сте подслушвали всяка негова думица?

— Да — отвърна безучастно той.

Краткият отговор я изненада.

— Мило момиче, старият магьосник ти разказа история, голяма част от която е истина. Само дето той премълча значителен дял.

Тя погледна към Саули, който кимна със строго бащинско изражение.

— Вуйчо ти Брага не беше отговорен за убийството на баща ти — каза й епископът. — Беше Есрахаддон.

— Това е нелепо — присмя му се Ариста. — Той беше в затвора по това време и дори не би могъл да изпраща съобщения.

— Напротив, можел е и го стори — чрез теб. Защо си мислиш те научи да направиш лечебна отвара за баща си?

— Имаш предвид освен да го излекува?

— Есрахаддон не се интересуваше от Амрат. Нито от теб. Истината е, че баща ти му трябваше мъртъв. Грешката ти беше, че отиде при него. Че му се довери. Мислеше си, че той ще ти бъде приятел? Като мъдрият стар Аркадиус? Есрахаддон не е опитомен звяр, не е достоен джентълмен. Той е демон и е опасен. Той те използва, за да избяга. От първия миг, в който си го посетила, те е използвал като инструмент. За да избяга, е имал нужда управляващият монарх да го освободи. Баща ти знаеше за него и защо е затворен, затова никога нямаше да го стори. Но Олрик би — заради невежеството си. Затова баща ти не му вършеше работа жив. От Есрахаддон се искаше само да насочи църквата по лъжливата следа, че баща ти е наследникът. Знаеше, че това ще ни накара да действаме срещу него.