Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 9

Марк Олдън

Скри униформата и обувките си. Пъхна ги под изцапан с боя брезент. Портфейлът, часовникът и броеницата се побраха в червената чантичка. Щеше да рискува — надяваше се, че няма да открият дрехите му. Нямаше избор. Но защо да рискува да изгуби парите и часовника си? Или бамбуковата броеница, благословена от Негово Преосвещенство кардинал Син, най-светия мъж във Филипините.

Застанал край прозореца, Баколод опипа зърната на броеницата и с разширени непремигващи очи се взря в бледата сребърна луна. После, опрял гръб о стената, той се заслуша в шума на водопадите и си пое дъх. Пенисът му бе твърд като скала.

Излезе от складчето с името на Девата на уста.

2.

Манила, 11:45, същата нощ

Разтревожената Анджела Рамос реши, че информаторката й се е уплашила и няма да посмее да се появи. Информаторката се казваше Елизабет Куан, 24-годишна компютърна операторка от „Таалтекс“, която твърдеше, че притежава доказателства, че компанията пере пари за мощен тайвански наркобарон, известен като Черния генерал.

Мисълта да му се противопостави плашеше Елизабет Куан. Анджела Рамос също се чувстваше безсилна. Черният генерал си бе пробил път нагоре със зъби и нокти от кошмарните шанхайски бордеи и от Златния триъгълник, където се произвеждаше опиум. Сега стоеше начело на азиатския подземен свят. По пътя нагоре се бе прославил със своята жестокост и двуличност.

Дребничката, пресипнала госпожица Куан обаче имаше причина да се разбунтува. Тя бе изнасилена в компютърната зала от двамата си надзиратели. И двамата мъже си направили снимки, докато я изнасилвали, и ги показваха на колегите си. Жената искаше да си отмъсти.

Тя не разказа за нападението нито на шефовете в компанията, нито на полицията. Сексуалният тормоз от страна на надзирателите, особено по време на нощните смени, бе обичайна практика. Работничките наричаха „Таалтекс“ „Дюшечената компания“, защото често им поставяха условие да лягат или да се измитат. И тъй като не можеха да си позволят да изгубят работата си, те доста лесно можеха да бъдат сплашени.

Макар да беше упорита и претенциозна, госпожица Куан имаше достойнство. „Таалтекс“ трябваше да си плати за обидата. За да си отмъсти, тя се обърна към Анджела Рамос.

Пред зейналия прозорец на кухнята, в тъмните тихи бараки, изпотената Анджела Рамос огледа две отдавна изоставени бензинови колонки и запали цигара. През последната седмица пушеше по-малко, не гълташе дима и си избираше цигари с по-малко катран. Това бе най-твърдата й стъпка към отказването.

Бръкна в джоба на тънката си памучна престилка и напипа миникасетофона, подарък от кръстника й, който живееше в Хонконг. Беше човек със здрав разум и вчера настоя Анджела да напусне Филипините заради собствената й безопасност.

— За теб става твърде опасно да оставаш там — предупреди я той. — „Таалтекс“ вече е подготвил бесилката. Сега им трябва само врат и той съвсем логично може да е твоят.

Щеше да се пенсионира и да замине за Флорида, „отровения рай“, както сам го наричаше. Притежаваше луксозен апартамент в Кей Бискейн с изглед към океана.