Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 11

За да избегне плащането на майчински добавки, компанията задължаваше всички потенциални работнички да минат през тест за бременност. Жените с положителен резултат не бяха наемани. Даваха парична премия на всяка работничка, която се съгласеше на доброволна стерилизация.

Нетърпеливата Нелия търсеше бързи пари. Седмица след като започна работа в „Таалтекс“ и без да казва на сестрите си, тя се съгласи да я стерилизират. Но по време на операцията й пробиха пикочния канал и тя умря от отравяне на кръвта. Тъжен инцидент, заявиха от компанията.

Анджела Рамос го нарече „убийство“ и отказа да приеме обезщетението от сто долара.

Деветнадесетгодишната Сара Рамос, която работеше в „Таалтекс“ от пет години, почина след това. Високата кестенява Сара имаше гореща глава и беше страшно импулсивна. Ненавиждаше всички правила, освен онези, които сама си измисляше.

Поради заповедите за бърза работа или близките крайни срокове „Таалтекс“ понякога караше жените да работят по четиридесет и осем часа. За да издържат, управата им доставяше амфетаминови инжекции и други наркотици. Някои жени обаче привикваха към тях.

Един месец след смъртта на по-малката й сестра намериха трупа на Сара Рамос под душовете в бараките, където тя бе починала от свръхдоза амфетамин. От „Таалтекс“ казаха, че това било самоубийство. Анджела Рамос го нарече „убийство“ и обвини компанията.

Сълзите обаче не излекуваха болката й. В скръбта си тя не можеше да намери сили да понесе непоносимото. Небето бе прибрало двете й сестри, защото искаше Анджела да се опълчи срещу „Таалтекс“ с цялото си сърце. Сега това бе нейната карма, нейната цел в живота и ако се придържаше към нея, щеше да отиде в Рая.

Сега кръстникът й започна да играе по-важна роля в живота й. Навремето те бяха близки с бащата на Анджела, другарство, родено след войната в Пасифика, когато двамата се срещнали на процесите срещу японските военнопрестъпници. След година бащата на Анджела, Фидел, почина от рак на стомаха и тогава човекът от Хонконг започна да проявява към нея родителски интерес.

„Обаждай ми се, когато имаш нужда от помощ“ — казваше й той. Приемаше го като кръстник. Наскоро той получи доста пари и покани Анджела да живее с него в Хонконг. Не сестрите й, само нея. Не обичал жени в къщата си, така каза. Тя щяла да бъде изключение. Дължал го на баща й.

С билет, осигурен от новия й кръстник, Анджела отлетя за Хонконг и бързо разбра, че не може да живее там. Градът беше кошмарен. Шумен и пренаселен, по-мръсен от Филипините, а хората бяха твърде здраво свързани с кастите, за да допаднат на вкуса й. Бяха погълнати от своите семейства, кланове и секти. Просто не приемаха никакви чужденци.

А и не можеше да изостави сестрите си. Вярно, Филипините бяха бедна страна; бе невъзможно да си изкараш прехраната, освен ако не работиш за чуждестранна мултинационална компания. Но тя обичаше страната си; не беше готова да изостави родината или сестрите си, както и мечтите им някой ден да се захванат заедно с някакъв бизнес.