Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 8

Отказът им като че ли окуражи Бонифацио. Той се върна в количката за голф, настани се и посочи към жените. Усмихна се и потри ръце, докато приятелчето му Еди Пасиг зави обратно и подкара след „сладурчетата“, както Бонифацио наричаше жените. Леон Баколод въздъхна. Бързо се изправи на крака, прекръсти се и благодари на Девата. Тя пак го спаси от враговете му. После взе пазарската си торба. Стисна броеницата и излезе на площадката.

Умът му казваше: „Бягай. Бягай към складчето. Знаеш какво ще ти направи китаецът, ако се провалиш“.

Но той си наложи да върви бавно. Не трябваше да привлича вниманието. Не и докато носеше половин галон бензин.

Да предположим, че пазачите или някой друг надуши бензина. Ами ако започнат да задават въпроси? Отговорът на Баколод щеше да е някоя убедителна лъжа. И надеждата да му повярват.

Ако това станеше, трябваше да се откаже от пожара. Даже мисълта за пожар, след като забележат бензина, би била лудост. Баколод не беше толкова тъп. Щеше да се наложи, разбира се, да обяснява на китаеца злополучния обрат на събитията. И също да се надява, че той ще му повярва.

Излезе от площадката, стъпи върху чакълената пътечка и се скри в сенките. Сега вече побягна. Секунди по-късно стигна до складчето за инструменти, останал без дъх, леко замаян. С ръка на бравата той се огледа и се дръпна, когато чу кучешки лай в далечината. Но не видя никого. Влезе в малкото тъмно складче и бързо затвори вратата зад себе си.

Складчето миришеше на машинно масло, на влажни дървени трици, мокри черги, на човешка и животинска урина. Тясното пространство бе претъпкано с повредени инструменти — счупена стълба, остарели машинни части, стари ботуши, повредени пишещи машини, изпоцапани кафеварки и празни кислородни бутилки. Мръсотия, помисли си Баколод. Скривалище за боклуци.

Единственият прозорец без стъкло гледаше към женските помещения — двуетажни дървени бараки, оградени с бодлива тел, някога обитавани от войските на Шестнайсета имперска дивизия от японската армия. В бараките, където работеше нощната смяна, се виждаха светлини.

Една от бараките беше съвсем тъмна. Баколод я оглежда няколко секунди, после се пресегна за пазарската си торба. Нямаше време за губене.

Когато лунната светлина освети гърба му, той съблече боксьорските си шорти, после извади сутиена и синята рокля от торбата. Облече ги. Ръцете му се потяха; спря, за да ги изтрие в ризата си. Ставаше твърде нервен и имаше опасност да получи пристъп.

Нахлузи страстните лачени обувчици, черната найлонова перука. Сложи си позлатената гривна и малко тоалетна вода, някакъв евтин боклук, купен от един аптекар в Китайския квартал. Момичетата от „Таалтекс“ не можеха да си позволят скъпи парфюми.

Отвори червената кожена чантичка, извади малко огледало, пудра и коралово червило, взето на заем от Хузи. Клекна под прозореца и постави огледалото така, че луната да го освети. Внимателно начерви устните си. Сложи пудра на бузите и тъмнокафяв молив за вежди. Свърши и погледна новото си лице в огледалцето. Усмихна се.