Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 41

Марк Олдън

Ди Палма погледна към вратата. Да, беше готов да си тръгне. Да си тръгне, преди да е направил нещо безсмислено и глупаво, например да извади очите му.

Другият продължи:

— Не те будалкам. Жан е в беда. Сега се успокой. Ти не ме харесваш и аз не те харесвам. Това няма да се промени. Но ме изслушай. Мисля, че го дължиш на Жан.

Гласът на Ди Палма прозвуча като дрезгав шепот:

— Не ми казвай какво дължа на жена си, разбра ли?

Ван Руутън смекчи тона и кимна; големият даго не говореше празни приказки с този глас и тон. Ако някой може да те посипе с удари и да ти потроши кокалите, това беше Франк ди Палма. И ако някой можеше да ти хване дребните номера, това бе същият сеньор Ди Палма. Трябваше да е доста по-откровен, за да може да си поговори с големия даго. От друга страна, не може да се каже, че си честен към един човек, след като си чукал жена му.

Ди Палма попита:

— Искаш ли да не приказваме празни приказки и да ми кажеш защо всъщност ме повика тук?

Ван Руутън погледна към изкривения килим в краката си.

Франк продължи:

— Мразя да се правиш на много умен. Жан наистина ли е в опасност?

Той кимна.

— За нещастие, да. И ти си прав, че искам нещо от теб. За себе си. Кълна се, че никога не бих дошъл за услуга при теб. Но сега нямам голям избор.

Погледна към вратата вдясно. Ди Палма проследи погледа му. След малко бившият му колега стана, отиде до вратата и я отвори. Тя водеше към малка, тясна баня с плочки в черно и бяло. Тръгна към банята.

Щом влязоха вътре, Ван Руутън затвори вратата и пусна водата в тоалетната. После пусна докрай кранчетата във ваната и в мивката. Накрая подскочи два пъти, като се приземи шумно. Бърз и лесен начин да прецакаш нежелани подслушвателни устройства.

Пусна цигарата си в тоалетната, затвори капака и седна.

— Казаха ми, че стаята ми не се подслушва. Казаха, че мога да им вярвам. Да ме извинят, но няма да се държа като малоумен. Добре, да си поговорим за Жан. — Погледна към пода. — Чувам, че вие двамата вече не живеете заедно. Тя те напуснала. Много странно, защото между нас всичко е свършено. Нейна работа. Напоследък тя е втората жена, която ме изоставя. Ще помислиш, че ми мирише устата или нещо такова. Както и да е, определени кръгове подозират, че Жан знае нещо за Лин Пао. Нещо, което не трябва да знае.

Ди Палма посочи с пръст към него.

— Казваш, че Лин Пао може да убие Жан заради теб. По дяволите, искам да знам какво си й казал. В какво си я забъркал?

Все още загледан в пода той отговори:

— Нищо. Нищичко. Защо да го правя? За нещастие някой си мисли, че съм й казал. Виж, срещам се с теб, защото не искам цял живот да се страхувам. Познавам те. Очистват Жан и ако ти си помислиш, че е по моя вина, мамка му, свършено е с мен. Няма значение къде ще ме преместят. Ти няма да се откажеш, докато не ме откриеш, и тогава съм мъртъв. Веднъж в живота си да съм откровен. Този път няма лъжи, кълна се.