Читать «Силата ТЕ» онлайн - страница 39

Тогава Тод беше на дванадесет, висок, слаб, с тъжно лице, дръпнати очи и твърде красив. Очите му бяха изумителни: едното бе тъмновиолетово, а другото — необикновено синьо. Настроенията му се променяха бързо. На моменти беше приятен, после мрачен; понякога беше пасивен, понякога хиперактивен.

Способностите му да говори японски, да вижда в бъдещето и да тренира кендо бяха изумителни. Самият Ди Палма можеше да му завиди за това. Независимо от младостта и ръста си Тод беше непобедим с дървен меч или с тояга в ръка. На фехтовка можеше да се справи с всеки възрастен и да се състезава на шампионски турнири. Ди Палма, който беше един от най-добрите кендоисти по Източното крайбрежие, също имаше проблеми в схватките си с хлапето.

Страховит? Много. Но тогава Тод беше изключителен. Твърде необикновено дете! Само баща му и Жан разбраха колко е необикновен. Понякога го обсебваше душата на Бенкай, свиреп и хладнокръвен самурай от шестнадесети век, който притежавал невероятни умения във фехтовката. Ди Палма си беше дебелоглав реалист. И отхвърли идеята, че единственият му син може да е въплъщение на хладнокръвен феодален убиец.

Но в една топла токийска нощ силен главорез якудза с нож балисонг нападна Жан и Тод в пуста алея и той стана свидетел на онова, което се случи после. Тъй като бе твърде далеч, за да се притече на помощ, подхвърли бастуна си на сина си. Безпомощно наблюдаваше как якудза се нахвърля, за да нанесе смъртоносен удар. „Тод и Жан са мъртви“ — помисли си. За да оцелеят, момчето трябваше да победи опитен убиец, няколко пъти по-едър от него. А това беше невъзможно.

Но се оказа, че е. Тод беше непобедим. Непобедим. И безмилостен. Издигна се над якудза и му счупи ръката и крака, преди да го довърши с жесток удар в гърлото. Ди Палма бе принуден да признае, че не е познавал добре собствения си син. Тод не можеше да се опознае чрез разума. Той бе отвъд човешките разбирания.

В Япония Франк унищожи четиристотингодишния меч Бенкай на Тод. Оръжието бе изковано от Мурамаза, брилянтен, но странен ковач. Говореше се, че онзи, който притежава меч на Мурамаза, не може да живее, без да убива. Бащата си помисли, че без меча Мурамаза демоните на Тод ще си отидат завинаги.

Но по-късно момчето изглеждаше разтревожено и неспокойно. Нещо го измъчваше. Нощем се стряскаше, мяташе се и се обръщаше, понякога викаше и се събуждаше, обляно в пот. Ди Палма и Жан общуваха трудно с него. То се усамотяваше и говореше само когато го питаха нещо.

Франк се чудеше дали нещото в сина му ще се появи пак.

Тод и Жан. Той ги обичаше и двамата. Но му ги отнеха и се чувстваше отговорен за провала си.

Къщата. Ди Палма влезе в голяма стая на втория етаж и си помисли: „Грег пак се е оправил“. Акулските очи нямаше да се остави да го натикат в някакви си смрадливи бараки на острова, където свидетелите ползваха обща кухня и баня, спяха на нарове и си дишаха пръдните. За него всичко винаги е било първа класа. Затова стигна и до сградата, където навремето живееха офицерите от Бреговата охрана.